Всеки се нуждае от едно ново начало . Влючително и ние - аз и моето семейство . Тази година се оказа изключително важна за нас. Разбрахме кое е най-важното в живота ни , на кого можем да разчитаме, имахме шанса да започнем на ново ... и ние се възползвахме . До края на тази година има още малко - ще видим какво още може да ни поднесе .
През пролетта се наложи да потърсим ново масто , на което да създадем домът си . Тъй като за първи път в съзнателния си живот имахме право да избираме всичко сами си беше малко плашещо . Понякога е доста страшно да последваш мечтите си . Нямаше какво да губим и за това скочихме с главата напред в бурното море .
Отказахме се от шумния град , от вечно недоволните съседи , от вечно разваления асансьор ... и направихме една обиколка за да си харесаме село.
Село Скутаре се оказа селото на белите гълъби и може би затова останахме тук . След дълго обикаляне , разпитване , оглеждане ... си тръгнахме . На следващия ден отново - пак се запознавахме , и разпитвахме ... и стигнаме до правилният човек , до правилното място за нас .
Да , определено това не е раят , но си беше перфектната основа за да си го създадем сами - по наш вкус , по наша мярка . Отстрани на къщата ни чакаше една изненада - едно осиротяло кученце на име Бъки .
И ние останахме смаяни от размерите и неспирния му лай , но каквото - такова . Той е бил тук преди нас , а и нямахме сърце да го натирим . Остана най-важната задача - да го направим нашето куче .
Дните напредваха . Нямахме време нито да търсим повече , нито да се чудим , нито да чакаме . Имахме само един избор - да се заловим здраво за работа . Добре , че през лятото дните са дълги , та имахме повече време за нашето раиско кътче .Нямахме много време за снимки , но ще ви покажа всички налични .
Накъде е един селски двор без домати , краставици и пипер през лятото ? И ние се постарахме да спазим българската традиция . Това беше първото нещо , което направихме , защото май си отиваше.
Имахме само месец на разположение за да приведем всичко в ред , да почистим , да обезопасим .
Захванахме най-амбициозният и най-жадуваният от нас проект . На кратко му казваме "Райграсът". Преместихме кучето , разчистихме боклуците и започна голямото копане . Около седмица ни отне обработката на мястото ( около 100 кв.м.) и двайсетина колички с камъни и стъкла ( а чувалите с плевели нямаха брой ) . Следваха неколкократни поливания и заравнявания дойде време да засеем "реколтата" . Това се случи в началото на август . И след няколко дни чудото се случи - имахме наболи тревички . Дойде ред и на косенето - първите два пъти тревата я косихме на ръка , защото машините скубят нежните стръкчета с недоразвити корени ... Ред е и на снимката - 31.08.2013 . Дори си направихме и жив плет от телефончета .
Да , това е мястото , на което е снимано кучето на втората снимка ! Разликата е смайваща ,
трудът и безсънните нощи - много , а удоволствието - неизмеримо.
