ФЕВРУАРИ

Отвънка ухае на люляк,

отвънка е синьо небе.

Приятелю, птиците чу ли?

Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,

през пласт от стоманни ята

тя иде. Вратите разтваряй

и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които

събират сребристия сняг,

тя идва със бой канонаден,

разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?

Не клюмна ли вече глава?"

И после те грабва и носи

на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,

кръвта ти немирно шуми.

Пред тебе светът се разтваря,

разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!

Ти вярваш в живота? – Добре!

Подай си ръката челична –

отвънка е пролет! Здравей!

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Цял ден тези две стихотворения не могат да излязат от ума ми ! И има защо ...

08.02.2014

Февруари започна със сняг - пухкав и бял , бързо топящ се и превръщащ се в кал . Може би седмина не бяхме виждали слънцето . Ето го ! Показа се ! Още в петък ни погали с топлите си лъчи . Колко малко ни е нужно - всички веднага се втурнахме навън - първо поработихме , после си починахме .

Тъй като ножа вече беше опрял до кокал с мъжа ми решихме да си разделим куклите и парцалките . Построихме стена между нашите два свята -полянката с райграса и цветната леха. А присъдата я произнесе топчето със сезал .

За ограда ни послужиха няколко уж непотребни керемиди .

Издърпахме връвта ... и готово ! 

Повторихме процедурата и от другата страна на пътечката .

От край до край сме вече разделени ! 

След като изселих неговите питомци от моя терен реших да сместя разсада си от градински теменужки . Наредих ги успоредно на новата преграда . Тъй като се забавих със сеитбата , те са все още доста мънички . Надявам се да им хареса новото им местенце .

Розите - наследството от баба Тила . Толкова са ароматни и така ми вадят очите още от първия ден - засадени така по средата визуално скъсяваха цветната градина .

Преместихме ги , непосредствено преди телената ограда .

С тази подредба визуално разширихме градината си , а решихме проблема с гледката - вместо тел пред погледите ни ще има нацъфтели рози . Между големите храсти засадих и мъничетата , които захванах от градината на баба .

Остана само да елиминирам петното с магданоза - но това ще стане след два - три месеца , когато новата леха порасне . 

Мечтая си да направя игликина пътечка , успоредна на бордюра на плочника и началото е поставено - донесох си десетина корена от апартаментската си градина.

 Най-нетърпеливата от тях е готова да разцъфти всеки момент . 

Спасените розички също се развиват прекрасно , но ще се наложи две от тях да бъдат преместени според новия градиноустройствен план .

Това е червената принцеса .

Ето ги и жълтите .

Тази наследствена оранжева красавица беше с циментирани корени . След като я освободих от бетонния и пояс се въстановява бавно . 

А котетата с любопитство гледат цялото това суетене .

Към този момент невъоръженото око вижда само едно кално петно , но хората с цветарски дущи , минали по по този път ще разберат вълнението ми . Дори ще се усмихват , спомняйки си радостта от всяко разцъфнало цветче , на фона на голямата кал . 

14.02.2014

Февруарските ни дни са по априлски топли . Цветенцата откликват на топлите слънчеви милувки и разтварят цветните си пъпки . Игликата разцъфтя , макар и по февруарски с леко изменени и дребни цветове .

Нарцисите също напират в това нетипично за тях време . Пъпките им се извисяват на десетина сантиметра над земята .

17.02.2014

Топлите лъчи на февруарското слънце не подминават никого - цялата градина се събуди за нов живот . Ние също ! Кръжим над любимците си и с удивление наблюдаваме как се променят за минути . Детелинката показа първото си цветче за тази година .

Нарцисите са устремили главички към слънцето . 

Игликите стават все по - красиви . 

Ароматните зюмбюли са подредени като войници и се надпреварват кой първи ще ни зарадва.

А малкият Тигър си играе под топлите лъчи на подранилата пролет .

18.02.2014

От снощи градината засия . Имаме си новодомци ! Съпругът ми купи няколко корена градински теменужки . Много са красиви ! Веднага ги настаних на празните места ... и се замечтах ! Кога ще разцъфтят и моите бебешоци . 

 Ето тази ми хареса най-много . През есента си мечтаех за градински мартенички - да наредя виолите така - бяла , червена , бяла , червена ... Е , намерих семена само за червени . Кота ли ще цъфнат ?

Хоро ! Тази снимка точно на това ми прилича - три моми , хванати за ръце , танцуват ! 

20.02.2014

Нарцисите тази полет ( зима ) са много нетърпеливи ! 

24.02.2014

Как неусетно си тече времето . Дните се търкалят един след друг , а всеки следващ не е като предишния - различен е - по-пъстър , по-жив ... Погалена от топлите лъчи и напоена от капките дъждец , земята започва да разказва своята нова приказка . Цветна , неповторима , дълго чакана приказка . Цяла зима чаках пролетта ! И не само тази зима - зимата за мен не беше само един сезон - тя беше години . За мен зимен беше всеки ден , прекаран в панелните кутийки . А сега е вече пролет , моята февруарска пролет . 

Обичам пролетта ! И тази обич си има история . 

Първите няколко години от своя живот прекарах в къща . Ееей там , на високо , на един от пловдивските хълмове . Неговото име е Бунарджик . После с родителите ми се преместихме в апартамент , но сърцето ми остана там - в онази кирпичена къщурка , чието дворче беше винаги кипро , обрасло с много цвета и засенчено от огромната кайсия ! 

Съжалявам , че не мога да снимам спомените си , защото те са приказни .
Всяка ваканция прекарвах у баба на гости , а пролетната приемах с особено чувство . Точно тогава , през април , започваше приказката . Зюмбюли , нарциси , лалета , едно незнайно синьо цвете и шибой ! Дръвчетата бяха отрупани в пролетен снежец ... Спомени ...

Една съвсем малка частица от моите спомени ! След като баба си отиде , вуйчо живееше там , но настъпи ден , в който къщата беше продадена . Сега къщурката е разрушена - няма го вече бабиният дом . Останаха ми само спомените , и нещо дребничко зюмбюли . 

Когато бях малка изобщо не ги харесвах тези простите - исках розови . А сега им треперя , защото са ароматът на моето детство . 

 Ето ги и другите , модерните ! Те също са ми ценни - броя отминалите празници на жената . Тези са от 2010 , 2012 и 2013 .

А нарцисите от дядо Митко стават все по-нетърпеливи . 

 Игликите стават все по -пищни . Тази ми е от вуйна .

Февруари започна със сняг и завърши с цвят ! Нима това не е магия ?

25.02.2014

Днес градинката ми се сдоби с две нови попълнения . Просто не успях да се сдържа . Като видях в магазинчето касетка пълна с нацъфтели иглики ми се прииска да се прибера с всичките. Наложи се да избера само две .

Цветовете на тази са огнени .

А тази по-скоро е динена . 

Тъй като почвата им беше подгизнала , а коренчетата отдавна бяха излезли от пределите на саксиите ги настаних веднага в градината . Мисля , че там ще се чувстват по-комфортно . 

Днес ми се наложи да спася и доста луковици от бял зюмбюл . Дали ги на нашия хазяин , а той не ги насял всичките . Остатъка оставил в една купа . Те бяха целите подгизнали . До няколко дни със сигурност щяха да изгният . Тази пролет със сигурност няма да цъфнат , но се надявам поне да ги запазя . 

Като цяло градинката ми вече се събужда - изглежда доста по - свежа , по - цветна .

Лалетата също доста добре се развиват . 

Заложихме лозови пръчки . Надявам се да се окоренят , защото имаме много голяма нужда да засенчим площадката пред къщата . Тази година се надяваме на тиквите и кратунките да ни дарят с този летен оазис .

Бодливите глони на розите започват да се покриват със свежи листа . През май - надявам се и с уханни цветове . 

Най - вероятно февруарският ми разказ ще спре точно тук . Ще се срещнем отново през март .