не обичам, мила мамо ма, работа на полето .
Тънка снага имам, мамо ма, тънка като топола
а очите, мила мамо ма ,черни са череши.
Тънки пръсти имам, мамо ма, пръсти на певица
пръстите ми, мила мамо ма, на машинописка.
Пък тогази, мила мамо ма, татко ще ни храни
а пък ази ,мила мамо ма, ще чета романи .
01.05.2014
Май започва така , с мотика в ръка и много много труд в деня на труда . Открихме месеца с много работа в зеленчуковата ни градина . Тя заема около 3/4 от двора ни .
Денят започна с плевене на лехите с марули , лук и чесън , продължи с унищожаването на листните въшки от краставиците . Въпреки многото вредители , краставичките са започнали да цъфтят . Дори са вързали и плод .
Фрезовахме и набраздихме празната част , предвидена за домати , пипер и патладжани . Насадихме още два реда с домати - розова магия и фантазия . Така доматите станаха общо пет реда . Набихме им коловете и опънахме един ред тел между тях . Почистих растенията от колтуците и долните листа и ги привързах към телта . Имаме и вече цъфнали - от сортовете Рила и Идеал .
Фасулът за зелено и царевицата бяха прекопани .
Така написано изглежда малко , но дейностите си бяха много трудоемки . Дори съседът ни , дядо Митко се шегува -" Работите ви станаха като от снимка във вестника! ". Когато получиш похвала от толкова опитен земеделец се чувстваш прекрасно , възгордяваш се , чувстваш се щастлив и полезен .
04.05.2014
Като се замисля, от тук нататък ще прекарвам голяма част от свободното си време точно тук, в зеленчуковата градина. Иска ми се да си поприказвам с някого на тази тема - отглеждането на зеленчуци.,но по един по-специален начин. Не ми се слуша мрънкане и негодувание от селския живот. Искам да говоря с хора, които са щастливи от факта, че живеят на село, имат земя за обработване и се радват на всяко ново листенце, на всяко пораснало коренче.
Тази година още през февруари се захванахме с отглеждането на разсад - домати, краставички, тиквички. В началото на април пикирахме доматите под тунелче. Коренчетата станаха много хубави- стабилни, с тъмно зелен цвят. Засадихме си цял ред от тях, а останалите предложихме на съседите БЕЗПЛАТНО. Разчухме се ние с тези домати.. Набързо започнаха да пристигат съседи от близо и далеч, хора които не бяхме виждали до сега, за да намажат от аванта. Тръгнаха си разочаровани, с празни ръце, защото пикираният разсад бил свършил, а непикираният бил по-дребен.
Колко дълбоко са залегнали в нас човешката алчност, човешката наглост, неуважението към труда на другите, неуважението към чудесата на Майката Природа. Всичко се измерва в стотинки , понякога и в левчета . Заливаха ни със съвети , как този "кръвеният " разсад в София вървял по седемдесет стотинки , а ние сме го подарили . А на този мижавият спокойно съм можела да му взема по двадесет . Колко ли щях да забогатея с тридесет и осем корена от седемдесет и около двеста по двадесет ? Чудя се аз ли съм бедната или те ? Още негодувам срещу мързела и претенциозността . Не стига че не си се потрудил , искаш да ти подарят , а и претенции имаш - все най-хубавото да избереш . Да ама не! Понякога на човек му се иска да направи добро , но после се убеждава , че не си заслужава. Викам си " Ще ги изхвърля тези домати !" , но пак сърце не ми дава и ще им търся грижливи стопани .
Въпросният хубав разсад отиде при дядо Митко. Той го заслужава, той го уважава, той ще продължи да се грижи добре за него. А останалите - те просто за изгубили всичко .
08.05.2014
Е , намерихме стопани за лошия си разсад . Вече сме доволни ! Голяма част от растенията ни са вече с цвят , друга част имат и плод . Радваме им се ! Обичаме ги ! Нали са си нашите , отгледани от семчици .
Това е първата ни цъфнала тиквичка . Снимката е от преди няколко дни , тъй че цветовете вече са десетина . Надяваме се скоро и на реколта .
Май се оказа един от най-активните месеци в селския живот ( и не само ). Аз се опитвам да си крада по малко време , за да описвам как се променя гадинката ми . До сега никога не съм поставяла етикет БИО , защото го правех за семейството си . Никога не е стоял пред мен въпросът дали да торя с химични средства и да заливам растенията с отрови . Просто сърцето ми ме водеше - щадях земята , щадях растенията . Така щадях и себе си . Поне за мен е логично , че тровейки листните въшки и колорадските бръмбари , тровя и себе си .
И грахът цъфна най-сетне ! Толкова много го чакам този грах . Той е от символите на моето детство . И краставичките започнаха да се окичват с жълти герданчета .
Май е месецът на промените , на резултатите от дългото чакане и многото труд , месецът на слънцето , на дъжда и на мотиката . Месецът на усмивките , месецът на щастието . Да не забравям , че също е и на ягодите и черешите . Нашите черешки са доста мънички , но ягодите се отчитат подобаващо .
Едни работят , други спят . Такъв е животът ! Който за каквото е учил !
10.05.2014
Дворът , който обработвам е доста голям , продукцията е повече от необходимата за изхранването на домакинството ни и реших да продам част от нея . Това се оказа малко трудна задача . Пред всеки домат , трябваше да пише БИО , пред всяка краставичка също . Трябваше и в детайли да описвам масовите убийства на колорадски бръмбари . Хората са станали изключително недоверчиви . Не вярват , че младите семейства също се занимават със земеделие , и се стараят да пестят отровите и химикалите до жизнения минимум.
Е аз се справих с първата крачка . Тя беше направена много неумело и бавно , но се надявам да започна повече да вярвам в себе си , в идеите си , в мечтите си .
Колко красота може да има в един селски двор , стига да знаеш къде да се завреш . Да , това живописно кътче е точно в нашия двор . Това е напоената вада , по бреговете на която е насаден червеният лук .
Оказа се , че засаждането му е много забавна задача . Точно тук осъзнавам колко пропуски имам в обясненията си и снимковия материал към тях , но всичко с времето си .
През януари насяхме семената на червения лук в леха . Когато стана с височина около 25 см и дебелината на молив ( това става през май-юни) се вадят растенията , режат се върховете на листата и корените им . Подрязани те са с дължина около 10-12 см . Засаждат се по бреговете на добре напоена вада . След това отново се поливат . И после чакаме до септември .
21.05.2014
Днес се постарах да открадна малко време за да опиша майските си вълнения . Всичките растения се развиват много бързо . Имам чувството , че докато обиколя двора и те вече са различни . Напоследък една идея не ми дава спокойствие - не мога да спя , не мога да дишам без нея . Ще се боря до последно , докато не стане реалност . До сега никога не съм се стремяла да бъда модерна , да подражавам на никого , но светът се променя . И аз със него . До скоро не си давах сметка с какво точно се храня и колко полезни са всъщност плодовете и зеленчуците . Захванах се да ги отглеждам и май ми се получава . Реших да се пробвам да продам част от тях, защото наистина ще са ми в повече . Започнах да разпитвам как мога да стигна до фермерският пазар в Пловдив и изведнъж се стреснах от въпроса " А те БИО зеленчуци ли са ?" . Ами че от къде да знам аз , БИО ли са , не са ли . Що е то БИО ? Оказа се , че БИО всъщност е синоним на неотровно . Та май се оказах на гребена на така модерната БИО вълна напоследък . Е , вече и аз съм модерна , по свое му , ако калта под ноктите може да е мода .
Гледа доста снимки от тези фермерски пазари и доста се посмях . До всеки артикул е подпряна табелка с име БИО краставици , БИО марули , БИО картофи , а най отгоре трансперант " БИО ферма за производство на БИО зеленчуци , БИО плодове и БИО подправки " . Достатъчно ! Малко е пресилено , че дори е и смешно всичко това . Не може ли просто да продаваш краставиците от собствения си двор , без да тръбиш с големи букви , че не са отровни .
Питаха ме и как мога да гарантирам , имам ли сертификат . Ами не , сертификат нямам , и няма и да имам скоро . Те нещата не стават така - бучнеш пръчка , пиеш вино . За всяко нещо си иска време , усилия и средства. Всички ревът че българското земеделие замира . Много ясно , че ще умре . Защото не дават шанс на младите хора да се потрудят , да припечелят малко от труда си , за да постигнат повече . Понякога е нужно да се довериш на отсрещния , то си личи дали лъже. Каква по-голяма гаранция да дам освен детето си ? Щом му разрешавам да яде от плодовете и зеленчуците , значи наистина не са отровни . Моето момченце има навика да броди из лехите , да си къса и да яде без дори да ги мие . При такова положение как да пръскам с Нуреле например ? На шишенцата за растителна защита пише , че това е отрова . Тровейки листните въшки си тровя и краставиците , тровя си и детето . Щом не искам детето да изпие Нурелето е логично да не го използвам . От това по-голям сертификат нямам .
Та като стана въпрос за краставици , ето ги моите - селски , бодливи , криви , натурални , с по някоя листа въшка отгоре им .
И доматчета вече имам - първите са безименни ранни червени домати . Дядо Митко ги гледа откакто се помни , а семето си го има , откакто свят светува .
И жълтите черита започнаха да връзват плод . Семената са от миналогодишните ми доматчета.
И тиквички си имаме . Довечера ще ги пробваме .
Ягодите са в изобилие .
Грахът започна да налива зърна .
За днес до тук . Дано да имам време да доразкажа майската си приказка !
22.05.2014
Е , след толкова много труд няма как да не пожънем плодове . Това е вчерашната ни реколта - ягоди , тиквички и картофи . Имаме си и вечеря и десерт . Това му е хубавото на селото ( или както е модно напоследък - на фермерството ) - имаш си прясно набрана и неотровна храна (БИО зеленчукова вечеря с бонус БИО плодов десерт ).
Днес цял ден си споря сама със себе си , чудя се , възмущавам се от хорското невежество . Питам се , каква е разликата между това да си селянин и БИО фермер , да живееш на село и да живееш в БИО ферма , да възпитаваш децата си да копаят и да им показваш основите на БИО фермерството ? Едно и също е , но едните думи са повод за присмех , а другите - за потупване по рамото .
28.05.2014
Тъй като напоследък все сме заети и препускаме бясно между задачите си , рядко сядам да разказвам за градинските си случки . А когато имам време разказите са съвсем кратки - нека просто има снимка с две изречения за протокола - за да не забраня някой ден откъде съм тръгнала . Още на 22 откъснахме първата си краставичка , след нея и втората , а в неделя ( 26 ) понапълнихме кошничката .
Оказа се , че количеството зеленчуци , които отглеждаме са доста в повече , отколкото са ни нужни . За това реших да продам част от тях , поне да покривам разходите по отглеждането им. Направих страница във фейсбук със същото име https://www.facebook.com/daotkriesh и там ще обновявам често свободните наличности . Дано да не се налага да изхвърлям труда си .
Случайно попаднах тук, дори и аз не разбрах как точно :) но искам да коментирам нещо в кратце.
ОтговорИзтриванеЕтикетите БИО, които са навсякъде около нас, би трябвало да обозначават само сертифицирана биологично отгледана продукция. Аз самият не съм фен на серт. организации и целия процес, но това не значи, че си няма своите предимства. Дори само заради това, че са забранени една камара отрови, които иначе отиват в природата.
Затова е редно ако нещо е био, да има съответен сертификат, иначе не е био, по смисъла на закона и общоприетото тълкувание. Така че не се сърди на колегите от ХК Пловдив, които организират пазара!
Има успореден събирателен термин - БЕО, който е съкращение от био, еко, органично. Според мен той е по-подходящ за обозначаване на твоя тип реколта.
Аз, собствено, предпочитам да казвам "чисто отгледани", а когато стопанинът е с по-дълбоки познания - "разумно отгледани". Тъжен факт е, че т. нар. "бабешки градини" рядко са бео, почти никога не са чисти и едва ли има някой, който да подхожда с разум към цялото начинание.
Намери съмишленици в Пловдив, които да ценят чистите плодове и зеленчуци и работи направо с тях. Предложи им да дойдат до градината и да си наберат каквото искат. И смело напред!
пп: Фермерските пазари ще стават все повече и повече. В дългосрочен план това ще бъде една доста широка ниша, която ще се уширява покрай ограмотяването на хората. Но за присъствие на такъв е редно (и както е поне в момента в София - задължително) да имаш регистрация като земеделски производител.
Затова смятам, че градинските производители имат по-добро бъдеще в компанията на няколко семейства, които да се явяват стабилен пазар. С тях презгодините ще си станете много близки и по естествен път ще се оформи нещо като микро CSA-инициатива.
Здравейте ! Аз не се сърдя на никого , просто погледнах с усмивка на цялата камара изисквания и на прекалената употреба на думичката БИО . Съгласна съм , че регистрацията като земеделски производител трябва да е задължителна , но все пак държавата трябва да прави разлика между производители с декар двор и производители с десетки декари насаждения . А що се отнася до сертификацията - тя е доста голяма хапка , на моменти дори непосилна .
ИзтриванеТова със семействата много ми харесва , по-точно и аз за това мечтая , но ми се струва доста трудно . Вече свикнах хората да ме гледат с присмех , защото съм само на 24 , съпругът ми - на 27 , пък на всичкото отгоре и три годишно дете влачим с нас , навсякъде . А и се страхувам от реакциите на хората . Ако решат че съм поредният конкурент и гледат да се отърват от мен ? Та по тези две причини не съм отишла на фермерският пазар , да си кажем по едно здравей !
Много бих се радвала да отида на гости в нечий дом ( с двор разбира се ) и да видя как те се грижат за растенията . Да дойдат и те в къщи ( и да се абстрахират от летящите колички , омазаното с череши дете и купчините с играчки по двора ) и да ми кажат как да се справя с ръждата по чесъна ( без да използвам ридомил голд , топсин , аскор и други ) , какви са тези петна по стеблата на доматите и защо копъка ми става червен . Надявам се всичко това да стане реалност , не да си остане в мечтите .