ЮЛИ

 Дните се търкалят , все едно са броени минути . Захващаш нещо , а нямащ време да му се насладиш , да го довършиш . Само тичаш , препускаш бясно , а финал няма ! Питам се къде да спра ? Е , и отговор няма ! Животът е такъв - нито да продължиш да тичаш , нито да спреш да отдъхнеш . Все ще изгубиш нещо , все ще се питащ какво би било , ако беше избрал другата пътека . И аз все се питам ... Когато няма стабилно рамо , на което да положиш глава , когато няма местенце , където да се сгушиш и поплачеш , тогава можеш само да се бориш със зъби и нокти , да хапеш и да дращиш , да се вкопчиш в идеите си като удавник за сламка .

 Всеки човек има само две ръце . С тях не можещ да държиш целия свят . Можеш да хващаш , но трябва и да пускаш . Трудно е да избереш коя длан да отпуснеш - лявата или  дясната . Но изборът е само между двете . Трети вариант има - да си останеш на същото кръстопътче .

 Често си казвам , че щастието е именно в трудния избор , в малките жестове и в голямото сърце . Трудно ми беше да се науча да подарявам , но обичах да получавам подаръци . Скоро открих , че да зарадваш някого е по-голям подарък , отколкото да получиш каквото и да било .

 Покрай форумите , групите във фейсбук и блоговете , започнах да откривам своите сродни души . и странно - все са на доста повече години от мен . Чудя се , аз ли обърках епохата , в която се родих ? Възможно ли е да се чувстваш по-добре в компанията на хора , които не познаваш , отколкото с хората , с които делиш една кръв ?

 За да се чувстваме щастливи , обикновено хората си измисляме празници , събираме се , усмихваме се . И пак се питам защо ? Защо злобата се появява и тук - в най-хубавите ни мигове , в най-слънчевите ни дни . Усойниците се промъкват тихо из между нас , усмихват се и ни хапят . Бавно отпускат отровата си ... и вече е късно . Късно е , вече си натровен . Има противоотрова , но понякога тя спира да действа . Когато усойниците са в дома ти , когато разрушават гнездото ти и се докопат до най-ценното - душевния ти мир , всичко е изгубено . Битката приключва , а точката е в техния отбор . Да , разбира се , че и този път успях да премина през злобата и завистта . Но всеки път цената на изправянето се покачва . Ето го и решението - прогони опасните влечуги от дома си ! Но не може , те са част от него . Те са най-близките ти хора , и всъщност най-големите ти зложелатели .

 Аз ли ? Аз съм просто една снаха , която не умее да готви , която използва съпруга си и гледа зле детето си .

 07.07.2014

 Е , нов ден , ново настроение , ново вълнение . Това им е хубавото на дните , че идват и си отиват . Едни са тъжни , други дъждовни , а трети - пълни с изненади . Приятно е , когато на човек му се случват хубави неща ! Например , цветята ми започват да цъфтят като полудели . Има още два месеца лято , и да се надявам и на един топъл септември . Ще им се радвам , ще си цъфтим заедно ... И така до първите слани . 

 В момента съм на вълна далии . Гледам ги и им се радвам - всяко растение си има индивидуална украса . Като хората са - всеки и е сам за себе си . Не е редно да сравняваш хората помежду им . Да ги делиш на можещи и НЕУМЕЕЩИ  , на умни и неразбиращи , на модерни и изостанали в средните векове . 

 От три дни си мисля точно по тези въпроси . Често се чувствам като телепортирана от по-ранен период . Не успявам да откривам у връстниците си , нещата които ме топлят . Не съм от майките , които цял ден пазят столовете в кафенетата . Маникюрът ми е много специфичен и нетрадиционен - често имам кал под ноктите . Обичам си цветята , тревата и доматите , обичам да плета , да бродирам , да творя . А това май никак не е на мода . Редно ли е да намирам повече общи теми със седемдесет годишният си съсед , отколкото с двадесет и пет годишните майки ? Редно ли е да се вълнувам повече от разговорите с жени , на възрастта на майка ми , отколкото със съученичките си ? Ето за това си казвам често " Момиче , Ти не си от този свят !" .