Разочерование - точно тази е думата , която описва всичко - чувствата , мислите , действителността .
Разочаровах се много , защото останах неразбрана , неоценена . Това е най-тежката присъда за един артист . Човеците ги няма вече - остана само една тълпа от професори , познавачи на родни стоки . Чудя се откъде точно да започна тъжния си разказ - ами отначало .
От малка много обичам да правя мартенички . В началото ги правех , за да ги подарявам на близките си . Харесваха им и започнаха да си поръчват за техните колеги срещу скромно заплащане . Все пак за едно дете в 3-4 клас 2 лева са си много . И така се започна ...
Когато станах студентка реших да направя по-сериозна крачка . Направих си импровизирана сергия - от сушилник и фазера , на който рисувах и се настаних на главната улица в Пловдив . Това се случи през 2009 . От тогава всяка година продължавам да се занимавам с това мое хоби , а ако успея да припечеля от него - добре .
Вече щанда ми изглежда много по-прилично - имам си куфарче . И то е ръчна изработка - подарък ми е от татко.
Тази година беше особена - доста се постарах ( както винаги) . Заложих на българските материали и на плетенето . Идеята ми е малко глупава , но мисля че си заслужава . На главната улица в Пловдив има стотици продавачи на мартеници . Ако всеки последва моя пример и си купи българска вълна , българска прежда и се постарае да направи нещо със собствените си ръце резултатът ще е защеметяващ . Тази година лично аз си купих около 2 кг българска прежда. Представете си ако го направят и другите продавачи ? Стават 2000кг - ето това е начина за стимулиране на българската икономика , а не като купуваме "мартеници" на килограм от Турция и Китай !
Всичко това звучи като баснята за Пиера и гърнето с мляко , но във всяка приказка има и истина .
Както се случваше преди , така и сега , моите мартеници останаха незабелязани сред панаира от пъстри мъниста .
Тези мартенички ги харесвам много . Конецът е машинно пресукан , но е български - естествена бяла вълна , комбинирана с червено букле . Те не се харесаха на минувачите , защото не били бели . Определяха ги като сиви или кафеви .
От малка много обичам да правя мартенички . В началото ги правех , за да ги подарявам на близките си . Харесваха им и започнаха да си поръчват за техните колеги срещу скромно заплащане . Все пак за едно дете в 3-4 клас 2 лева са си много . И така се започна ...
Когато станах студентка реших да направя по-сериозна крачка . Направих си импровизирана сергия - от сушилник и фазера , на който рисувах и се настаних на главната улица в Пловдив . Това се случи през 2009 . От тогава всяка година продължавам да се занимавам с това мое хоби , а ако успея да припечеля от него - добре .
Вече щанда ми изглежда много по-прилично - имам си куфарче . И то е ръчна изработка - подарък ми е от татко.
Тази година беше особена - доста се постарах ( както винаги) . Заложих на българските материали и на плетенето . Идеята ми е малко глупава , но мисля че си заслужава . На главната улица в Пловдив има стотици продавачи на мартеници . Ако всеки последва моя пример и си купи българска вълна , българска прежда и се постарае да направи нещо със собствените си ръце резултатът ще е защеметяващ . Тази година лично аз си купих около 2 кг българска прежда. Представете си ако го направят и другите продавачи ? Стават 2000кг - ето това е начина за стимулиране на българската икономика , а не като купуваме "мартеници" на килограм от Турция и Китай !
Всичко това звучи като баснята за Пиера и гърнето с мляко , но във всяка приказка има и истина .
Както се случваше преди , така и сега , моите мартеници останаха незабелязани сред панаира от пъстри мъниста .
Ето така изглеждаше щанда ми през първия ден .
Памучните ми гривнички , плетени на пръсти , също не бяха по вкуса на българина . Малко им били мънистата , не били със закопчалка ... и какво ли още не .
А за нещата , плетени на една кука не ми се говори много . Тъй като не обичам да бездействам , демонстрирах уменията си по плетене пред моите съграждани . Точно в един от тези моменти две госпожи застанаха пред скромната ми сергия и започнаха да коментират : " Виж , и китайците започнаха да правят имитации на плетени на една кука !" . Другата се съгласи и отминаха . Това не е ли безочие ? Толкова ли злобни станаха хората ? Толкова ли не можем да оценим труда на отсрещния с една блага дума , а сме готови да му се нахвърлим като изгладнели вълци ? Да ! Жалко е , но отговорът е да !
Горчивата истина е на лице - в българите не е останало нищо човешко . Ние не сме способни нито на уважение , нито на себеуважение . Не сме пораснали достатъчно , за да си подаваме ръка в трудните моменти . Не сме способни да направим добро някому ако нямаме изгода от това .
Баба Марта е една българска традиция , която ни разобличава . Показва ни егоизма , безочието , желанието за печалба на всяка цена . Самозабравили сме се . Забравили сме истинската същност на празника , а именно - да си пожелаем здраве и късмет !
Няма коментари:
Публикуване на коментар