Знам , че някой случайно попаднал на моите размисли , ще подходи с подигравка . Да , все пак водя дневник на една зеленчукова градина и си давам съвети сама , за да не ги забравя . Животът е такъв , ситуацията също , но няма нищо срамно в това да се трудиш за прехраната на семейството си . Също е странен и фактът , че наричам зеленчуци разни поникнали дребосъци, но именно в това е магията - от една малка семчица да береш домати . Това е разсадът ми за Биволско сърце . Доста ще почакам ( работя ) до заветната чиния ( тавичка ) със салата но ... Заслужава си ! И калта под ноктите си заслужава , и мокрите чорапи , и урокът , който давам на себе си и на сина си . Когато се потрудиш е по-сладко.
Наскоро научих нещо ново - " Земята мъст не гони - каквото сложиш в нея все става " . И наистина е така . Може би земята ( пръстта ) е най- благодарното същество на нашата планета. А ние я подценяваме , тъпчем я , асфалтираме без да се замисляме колко много означава тя , и че без нея и за миг не можем . Селата се обезлюдяват именно по тази причина - земята . Като всяко живо същество и тя иска грижи - да се прекопае , да се насади , да се нахрани , да се напои . Но на хората не им се иска да се трудят . Много по-добре им е пред компютрите - там , във виртуалният свят доматите зреят само са осем часа , а копането е равносилно на едно кликване с мишката . Салатата си я купуваме от някой хипермаркет - там всичко е по-вкусно . Вносно е и е пълно с витамини ( тор , нитрати , пестициди ) . А лудите - те са си на село .
На село грахът не е в консервени кутии , нито замразен в пакети . Тук той изглежда ето така . Вече е загърнат , а вадата за поливане е оформена . Съвсем скоро ще разцъфти ! Допускам , че изглеждам като Пиера с гърнето мляко , но какви вкусни гозби ще се въртят с негово присъствие . Още от сега усещам аромата им ! А до края на месеца има още много време , за това ще се връщам да доразказвам за чудесата на Април .
Няма коментари:
Публикуване на коментар