ЮНИ

„Една, че две, че три усилни

и паметни години… Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

        Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и — вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

        ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше —

в земята зърно се опече…“

05.06.2014

Като цяло великата Каравеловска градушка си беше през май , но наводненията продължават и до сега . Избените помещения и вкопаните етажи се пълнят с вода . Улиците се превръщат в реки , а дворовете - там нищо живичко не остана . И нашият труд замина на вятъра . В местност над селото , ние се грижим за едно малко лозе , и за два огромни асмалъка в самото село . Горките лозички ! Плачеше ми се , когато ги гледах . Листата им , където ги имаше , приличаха на дрипи , клончетата изпочупени ... А сезонните зеленчуци - и помен нямаше от тях .
 Нашето село (Скутаре) се намира на 70 км от родното село на съпруга ми ( Каравелово) , по въздух най-вероятно няма и 50 . Разликата беше огромна - баба се обажда да каже , че пороят е напълнил избите и кладенецът прелива , а ние през това време си пояхме насажденията . Мъчно ми стана . Яворов много добре е описал селските неволи в емблематичното си стихотворение "Градушка " . Дано повече да няма такива тъжни новини тук , на страниците на моя фото-дневник .
 При нас за сега всичко е наред . И не съвсем - заради влажното време маната и листните въшки се опитват да унищожат всичко по пътя си . Борихме  се с тях с безобидни средства , но играта загрубя . Ситуацията ни се изплъзна от ръцете и прибегнахме до тежката артилелия - купихме си фунгицид .
 Вече усилено берем плодовете на труда си - картофи , тиквички , краставички има в изобилие. Грахът и зеленият фасул започнаха да се развихрят . Доматите са си все още зелени , а пиперът сега започва да цъфти .