РАЗМИСЛИ ПРЕЗ ЮНИ

 Юни започна със спасяването на няколко саксийки с цветя от сигурна смърт. Напоследък се отдадох на спасяване- на животни, на цветя, на  деца... Защо ли? Защото няма кой да спаси мен самата. Или по-точно защото се страхувам сама себе си да спася.

 Депресията често спохождала хората . Питам се , чий плод е тя ? Най-вероятно на безсилието, породено от невъзможността за свободен живот .

 Аз ли ? Аз  обичам да създавам , да разкрасявам ... да обичам . Но правя точно обратното - затварям се сама и слугувам на чуждите грешки , дори трябва да нося отговорност за нечие нехайство . През последните седмици се отдадох на дълбок себеанализ . Списъкът ми с желания се оказа доста скромен и постижим в доста кратки срокове, единственото от което се нуждая е смелост .
 Нали съм си даскалица по природа - винаги списъците ми са пълни с точки , подточки , тирета и звездички .
 1. Искам да съм майка ! Нали вече съм , но не съм . Имам си син , с когото се разделям всеки ден по девет часа , при положение че той се нуждае от мен . Аз от него също . Ставам рано , будя го и го изпращам ревящ при чуждите жени да ми го гледат . А аз конструирам чуждите кожени якета . И каква е ползата от това ? Една никаква заплата , много , много нерви и едно плачещо и болно дете . Решение има за всичко . И аз открих своето , но се страхувам да го взема . И защо ли се боя да заживея в мечтите си ? Може би заради самия страх , заради грешната нагласа , натрапвана от родителите ни , от остарелия морал на българското общество и християнските ценности . Може би защото биологично сме програмиране да бъдем жертви , да сме слаби , да будим съжаление . Толкова ли е страшно да се изправя срещу криворазбраната цивилизация и да се отдам на собственият си майчин инстинкт ?
 2. Както всяко живо същество и аз имам собствени нужди. Те са слънце , вятър и вода . Колко често чувам присмех зад гърба си , когато кажа че се прибирам в къщи , на село . Чудят ми се хората на глупостта - как може млад човек да е влюбен в мотиката , в труда , в заробването (свободата). За по-голямата част от българския народ животът на село си е истинско наказание, мъчение и затвор. Трудът се е превърнал в нещо срамно , а калта под ноктите си е направо недопустима . Повечето граждани са със селски произход и се хвалят с мързела и с безотговорното отношение към труда на родителите си ( било те възрастни или покойници ) . Майките се гордеят с модерните си деца - тези , които по цял ден стоят пред компютрите  , не подхващат никаква къщна работа и вечерят по ресторантите . Точно такива са младежите , които нашето общество толерира . А тези , които обичаме слънцето , водата и земята сме луди на изчезване .
 3. Искам да си купя земя и да си построя къща . Това ще ме накара да се чувствам по-сигурна , по-стабилна , по-независима. Искам да имам свое местенце от където да тръгвам и където са се завръщам . Искам детето ми да не обикаля чуждите къщи , да се страхува за утрешния ден , да няма къде да подслони децата си .
 Ето това е моят план ! Не мисля , че е дълъг и егоистичен . Той просто е необходим , за да мога да доизградя човека в себе си , за да мога да дам крила на хората , които обичам .

 Както дните ни се търкалят един след друг , така и плановете , и списъците са просто едни хвърчащи листчета - при най-лекия повей на вятъра се разхвърчават . После е трудно да ги съберем и подредим , да ги степенуваме , да ги осъществим . Някои наши желания понякога стават маловажни на фона на днешния ден . А на утрешния - те просто са изчезнали .
 Има дни, в които се нуждаем от свобода , в други - от слънце , в трети - от здраве . А може би най-голямото лекарство се крие точно тук , в самите нас , в нашите сърца . Кога ще открием най-голямата си сила , най-невероятния и безплатен лек зависи от самите нас . Любовта лекува всичко , а страхът ни спира , дори и да обичаме ни забранява . Колко тривиални изводи - същевременно прости , а неизпълними .

 От много време насам търся лек за кашлица. И никой сироп не помага , лекарите вдигат рамене и мълчат . А най-силното лекарство се оказах именно аз - мама . Когато мама е тук страхът е по малък . Има кой да ти подаде водичка , има кой да ти държи ръката и да те гушка , в миговете когато въздухът не достига . Ако мама беше тук и по-рано , може би кашлицата нямаше да омаломощи детското телце толкова много , може би всичко щеше да е наред ... Може би ! Но мама трябваше да работи . И все още трябва ! И пак трябва да избирам ... Трудно !