Цветя

Моята най-голяма мечта - да имам градина с много цветя е вече в ръцете ми . Колко било трудно да нарисуваш съня си , да сътвориш сам своя рай , да се луташ между човешката алчност и баланса , между завистта и любовта ! Цветя - една простичка дума , нещо толкова мимолетно и същевременно толкова жадувано .  Много хора ще си кажат "Кое му е трудното - бучкаш ги там и готово пък пък каквото стане! " . 

Първите цветя , които засадих в новата си градинка , бяха игликите . Трябваше да действам бързо - слънцето през юни напористо прежуряше , а единственото по-сенчесто място беше под единствената лоза и луфата . Част от тях не оцеляха , а останалите вече се радват на топлата и слънчева есен .

И пасифлората получи подобна спасителна акция - вече се е покатерила по асмалъка .

Изненадите това лято бяха много - а една от най-приятните беше този кактус . Аз съм си го кръстила Плешивкото , защото няма бодли .

Няколкото оцелели петунии също дадоха ( и все още дават ) принос към по-добрия вид на нашия малък рай ! 

Тук заварихме и няколко умиращи розови храста . Единият дори беше с циментирани корени ( майсторите там си бъркали цимента ) . След няколко прекопавания и редовна поливка те ни се отплатиха щедро с цвят , а червената и с аромат .

 Розовата розичка е на подложка - отне ми доста време да я открия из необлагородените израстъци и да я освободя от затвора .

Тази умираща красавица цъфти в много красив оранжев цвят . Точно тя беше зазидана и сега се възстановява .

Жълтото мини си го донесох от Кауфланд . На щанда стояха две саксийки с преоценени и загиващи минита . Дожаля ми и ги взех . Настаниг ги в градината . Изглежда на тях им хареса - от шест полу-живи коренчета оцеляха три . Два месеца по-късно едното жълто растение ми подари най-слънчевата есен.

хризантемите са моята есенна слабост . Имах си една -единствена , подарък от съпруга ми през есента на 2010 . Тази пролет не успях да се погрижа добре за нея и си остана в саксията , но за сметка на това се сдобих и с няколко нови . Така изглеждаше розовото ми кълбо през 2010 , а сега е на перваза , в компанията на една жълта рошава маргаритка ( безименна жълта хризантема ) .

Първата хризантема , която си купих за новия двор беше ето тази . Купих я през юли . Беше цъфнала и въпреки това я преместих в градината . Днес за първи път разтвори цветовете си    

 ( всъщност за тази година и е втори цъфтеж).
Червеното ми кълбенце беше следващата , но пострада . Беше настъпана от една немирна маратонка двадесет и седми номер .

Последна за тази есен е жълтото кълбенце . То ще си остане в саксията до пролетта . 

Улицата пред родната ми къща беше осеяна с люляци . Ароматът им през пролетта ми навява толкова много скъпи спомени . Когато се нанесохме тук , първото което забелязах беше люлякът . Чудих се какъв ли е ... ? И той реши да ме зарадва ! 

Следващото цветенце от градинката ми не е особено , но е много скъпо за мен . Него си го взех от градинката на баба ( Бог да я прости !) . Тя му казваше есенно лаленце . Истинското му име е Щернбергия . Луковичките бяха доста изнемощели , затова ме зарадваха само с три цвята . Дано след моите грижи догодина да са с по-пищен цъфтеж.

От старият си дом си взех и сандъчетата със сакъзите . Там ги отглеждах на терасата и беше доста по сенчесто . Преместването в края на юни им се отрази доста зле - първо ги пообрулихме и поопекохме по пътя ( половин час в колата на слънце стига) , а после на перваза бяха изложени на повечко слънце , на вятър . Старите клончета преболедуваха , но за сметка на това новите бяха много по-буйни и пищни в цъфтежа си .