Когато минавахме през някое село , винаги прокрадвах поглед между оградите , дори и съм се спирала пред чуждите домове , за да се насладя на тези есенни красавици .
До сега имах една единствена розова топка , която все още много обичам . Тя е първата ми есенна прелест и винаги ще заема специално място в моята градина .
така изглеждаше , когато я съпругът ми ми я подари.
Няколко години я отглеждах в саксия на балкона , а през зимата - на стълбището . Когато се преместихме в новия си дом , сметнах че не е подходящо да я местя в градината на този етап . И сега си стои все още в саксийката и краси входа на дома ни .
През юли си купих нова хризантема , уж мини . Транспортните саксии са много малки и се нуждаеше от пресаждане . Реших да я засадя направо в градината , а тя ме изненада . Оказа се средна по височина хризантема . Доста дълго я чаках да нацъфти .
Третата красавица с която се сдобих е тази червена маргаритка . След закупуването и веднага и отредих специално място в моята градинка , но уви - пострада тежко . Важното е , че оцеля и ще ни радва догодина с огнените си шарки .
Любовта към цветята и цветарската алчност за мен понякога означават едно и също . Колкото повече имаш , толкова повече искаш да имаш ! Е , аз си нямах жълта .
Реших да я оставя в саксийката , защото беше септември и очаквах да застудее . а и все пак и интериора има нужда от красива есенна премяна. Нощите стават дълги , дните студени - а така ще мога да си я гледам всеки ден .
В края на август спасих две кофи с хризантеми от сигурна гибел . Едната я оставих на прозореца , близо до входа на къщата , а другите сложих в земята . Нямах никакви очаквания към тях , защото бяха твърде измъчени , но любовта си е любов . Направиха ме изключително щастлива ( и все пак съм имала жълти хризантеми ) .
Няма коментари:
Публикуване на коментар