Петя

От няколко дни обмислям тази публикация , но все не ми остава време да започна. Сега май успях да се добера до компютъра между сериите с Мики Маус .

Заглавието - колебаех се какво да бъде и реших да назовавам нещата с истинските им имена . 

И този разказ ще започне като всички други - тази година се сбъдна най-голямата ми мечта - да си имам градинка . От няколко месеца всяка свободна минутка ( а те са твърде малко) отделям на моето малко райско кътче . 

В един от цветарските форуми се запознах с нея . Вече знаете - казва се Петя . Като разбра за новодомството и любовта ми към цветята ми предложи да запълни празнините в градинката ми . Тъй като двете с нея сме от един град , а работното ни време е несъвместимо , тя се самоангажира да достави "пратката" до дома на родителите ми . 

Трудно ми е да опиша чувствата си - толкова много емоции бушуват в мен . Щастлива съм от вниманието , от сърдечността и човечността на тази мила дама . Въпреки че от този ден мина почти цяла седмица , аз все още се вълнувам като малко дете пред коледната елха . Точно ! Като дете пред елхата - чувствам се щастлива , обичана , по детски развълнувана от огромния и много скъп за мен подарък ! 

Мила Петя , може би някой ден ще прочетеш тези редове ! Колкото и глупаво да звучи , искам да знаеш , че съм ти изключително признателна за всичко , което направи за мен . Никога не съм очаквала , че може да съществува такова приятелство - виртуалното . Бях изгубила надежда, че са останали толкова чистосърдечни хора - и открих теб . Още веднъж ти БЛАГОДАРЯ от цялото си същество ! 

Тази постъпка ме мотивира да продължавам да се боря за моите "изгубени каузи " , кара ме да продължавам да възпитавам детето си като добър християнин , да продължава да раздавам усмивки и малки поводи за щастие на хората , които срещам всеки ден , без да чакам нищо в замяна . Ура ! Добротата  и безкористността все още са живи в материалния ни свят . 

И сега , подчинявайки се на материализма , ще ви разкажа по-подробно ( с думи и снимки) какво предизвика в мен този вулкан от емоции . Това беше една най- обикновена полиетиленова торбичка , пълна с вълшебства . Пълна - да , наистина беше пълна , даже си беше препълнена . 

Торбичката имаше друга торбичка , пълна с хризантеми . Те бяха толкова грижливо подредени, завързани на букетчета , с по един разцъфнал цвят . 

Колко са красиви ! Това са любимите ми есенни принцеси . Разделих коренищата и грижливо ги настаних в новия им дом . Силно се надявам там да им хареса , да успея да бъда новия им грижлив стопанин .

Изненадите не свършват до тук - имаше един плик пълен с Щернбергии - есенното цвете от моето детство . 

А до тях имаше и още един огромен пакет със семена и няколко луковички .

Вече чакам с нетърпение да дойде пролетта ! 

Петя , благодаря ти още веднъж за щастливите мигове , които ми подари и то предколедно ! 

Благодаря , че сбъдна мечтите ми ! 

БЛАГОДАРЯ !