Като за последно

Зимата дойде ! Днес си честитихме първия сняг . Не натрупа , но ни пренесе към едно друго време - към коледното време ! Вече домовете ни ще ухаят на тиквеник и канела , на сърми и вкусни питки . Цветята вече заспиват дълбоко - чак до пролетта . Ще ви разходя , като за последно из есенната ми градинка . Снимките са от 24 ноември .
Орехът е коренно променен - клоните му оредяват , а листата застилат пъстър есенен килим върху зелената тревица .

Тези Цветни купчинки са идеално легло за нашия Тигър . да , както винаги му развалих сладката дрямка с папарашките си набези и той напусна покоите си .

Тази ягодка вече наистина е последната за годината .

Хризантемите - моите есенни красавици са в цялата си прелест.

 Сакъзчетата и мушкатото преди да бъдат прибрани.

Имам и една изненада - розичката с циментираните корени оцеля ! Дано зимата да не даде поражения на тази изстрадала красавица !

Имам и една захванала се - от бабината градина . Както винаги успях да объркам резниците и сега трябва да я чакам да цъфне .

Животът е низ от преживявания - хубави и лоши . Казват , че лошото никога не идвало само - така е . Дните ни сервират болка след болка , изпитание след изпитание ... завъртат ни в един водовъртеж , от който излизане няма ...въздух няма ! Когато сълзите сами бликат от очите търсиш нечие рамо - рамо на близък човек , неговата силна ръка , топлата му усмивка .
Точно в тези моменти малките радости са най-големи . Днес , точно в такъв момент се излюпи едно гълъбче . Това е то !

Неговата история започна ето така - от няколко парчета плат , лист и химикал .

Първо го нарисувах на хартия и го изрязах.

После направих същото и от плат , а остатъците  ги използвах за пълнеж .

Не е трудно . В блога нещата винаги стават по-бързо отколкото в действителност , но си заслужава да се отдели един час . Особено когато видиш първия полет на гълъбчето - в две детски ръчички !

Петя

От няколко дни обмислям тази публикация , но все не ми остава време да започна. Сега май успях да се добера до компютъра между сериите с Мики Маус .

Заглавието - колебаех се какво да бъде и реших да назовавам нещата с истинските им имена . 

И този разказ ще започне като всички други - тази година се сбъдна най-голямата ми мечта - да си имам градинка . От няколко месеца всяка свободна минутка ( а те са твърде малко) отделям на моето малко райско кътче . 

В един от цветарските форуми се запознах с нея . Вече знаете - казва се Петя . Като разбра за новодомството и любовта ми към цветята ми предложи да запълни празнините в градинката ми . Тъй като двете с нея сме от един град , а работното ни време е несъвместимо , тя се самоангажира да достави "пратката" до дома на родителите ми . 

Трудно ми е да опиша чувствата си - толкова много емоции бушуват в мен . Щастлива съм от вниманието , от сърдечността и човечността на тази мила дама . Въпреки че от този ден мина почти цяла седмица , аз все още се вълнувам като малко дете пред коледната елха . Точно ! Като дете пред елхата - чувствам се щастлива , обичана , по детски развълнувана от огромния и много скъп за мен подарък ! 

Мила Петя , може би някой ден ще прочетеш тези редове ! Колкото и глупаво да звучи , искам да знаеш , че съм ти изключително признателна за всичко , което направи за мен . Никога не съм очаквала , че може да съществува такова приятелство - виртуалното . Бях изгубила надежда, че са останали толкова чистосърдечни хора - и открих теб . Още веднъж ти БЛАГОДАРЯ от цялото си същество ! 

Тази постъпка ме мотивира да продължавам да се боря за моите "изгубени каузи " , кара ме да продължавам да възпитавам детето си като добър християнин , да продължава да раздавам усмивки и малки поводи за щастие на хората , които срещам всеки ден , без да чакам нищо в замяна . Ура ! Добротата  и безкористността все още са живи в материалния ни свят . 

И сега , подчинявайки се на материализма , ще ви разкажа по-подробно ( с думи и снимки) какво предизвика в мен този вулкан от емоции . Това беше една най- обикновена полиетиленова торбичка , пълна с вълшебства . Пълна - да , наистина беше пълна , даже си беше препълнена . 

Торбичката имаше друга торбичка , пълна с хризантеми . Те бяха толкова грижливо подредени, завързани на букетчета , с по един разцъфнал цвят . 

Колко са красиви ! Това са любимите ми есенни принцеси . Разделих коренищата и грижливо ги настаних в новия им дом . Силно се надявам там да им хареса , да успея да бъда новия им грижлив стопанин .

Изненадите не свършват до тук - имаше един плик пълен с Щернбергии - есенното цвете от моето детство . 

А до тях имаше и още един огромен пакет със семена и няколко луковички .

Вече чакам с нетърпение да дойде пролетта ! 

Петя , благодаря ти още веднъж за щастливите мигове , които ми подари и то предколедно ! 

Благодаря , че сбъдна мечтите ми ! 

БЛАГОДАРЯ ! 

Хризантеми

Едни от най-любимите ми есенни цветя са хризантемите . Обожавам аромата им , различните им форми и цветове ! Те създават много настроение , дори и в упоритите есенни дъждове и мъгли .
Когато минавахме през някое село , винаги прокрадвах поглед между оградите , дори и съм се спирала пред чуждите домове , за да се насладя на тези есенни красавици .
До сега имах една единствена розова топка , която все още много обичам . Тя е първата ми есенна прелест и винаги ще заема специално място в моята градина .
така изглеждаше , когато я съпругът ми ми я подари.

Няколко години я отглеждах в саксия на балкона , а през зимата - на стълбището . Когато се преместихме в новия си дом , сметнах че не е подходящо да я местя в градината на този етап . И сега си стои все още в саксийката и краси входа на дома ни .

През юли си купих нова хризантема , уж мини . Транспортните саксии са много малки и се нуждаеше от пресаждане . Реших да я засадя направо в градината , а тя ме изненада . Оказа се средна по височина хризантема . Доста дълго я чаках да нацъфти .

Третата красавица с която се сдобих е тази червена маргаритка . След закупуването и веднага и отредих специално място в моята градинка , но уви - пострада тежко . Важното е , че оцеля и ще ни радва догодина с огнените си шарки .

Любовта към цветята и цветарската алчност за мен понякога означават едно и също . Колкото повече имаш , толкова повече искаш да имаш ! Е , аз си нямах жълта . 

Реших да я оставя в саксийката , защото беше септември и очаквах да застудее . а и все пак и интериора има нужда от красива есенна премяна. Нощите стават дълги , дните студени - а така ще мога да си я гледам всеки ден . 

В края на август спасих две кофи с хризантеми от сигурна гибел . Едната я оставих на прозореца , близо до входа на къщата , а другите сложих в земята . Нямах никакви очаквания към тях , защото бяха твърде измъчени , но любовта си е любов . Направиха ме изключително щастлива ( и все пак съм имала жълти хризантеми ) .