петък, 26 февруари 2016 г.

Оранжерията

 Още от първата ни зима тук , на село , си мечтаем за оранжерия. Когато януарските дни започнат чувствително да нарастват , а лъчите на слънцето стават все по-топли настъпва времето за разсади. Началото е лесно- отглеждаме ги вкъщи на топло и светло до прозореца . А после ? Често се случва някоя закъсняла слана да охлади желанията и труда на ентусиясти като нас. Тази година според нумерологията е под въздействието на деветката - т.е. година на финалите ( поне аз така си я наричам и за това финишираме по доста точки от плановете ни) .
 Миналата неделя си купихме оранжерията. Това беше един много щастлив и дългоочакван момент за нас. Не я снимах като купчина желязо, но заснех част от строежа и. Вчера беше големият ден .

 Ето така започнахме - с подреждането на металните дъги и укрепването им с тръба и тел. Направихме си вход и гръб. Размерите и се оказаха доста прилични и напълно достатъчни за нашите нужди 7,70х3 метра. Тук ще се приютява ранната ни продукция. 

  След това изкопахме вада около нея , в която положихме полиетиленовото покритие. Краищата му затрупахме отново със същата почва и готово! Вече си имаме оранжерия. 

 Вътре е топло , а питомците ни са защитени от бурни ветрове и пролетни слани . Достатъчно е висока и можем да стоим изправени в нея. ето, сега ще надникнем и вътре.

 Това е то - един тунел , а в края му - найлон . Тук ми липсват усмивките на фейсбука. Под голямото покривало останаха спанакът и втората марулена реколта. А строителният надзор вече чука на вратата.

 Справили сме се добре. Като цяло това удоволствие не се оказа твърде голяма инвестиция. Ще съм конкретна и в цифри заради всички желаещи да се сдобият с оранжерия. Металната конструкция я закупихме от един дядо , който вече се отказва от градинарството заради многото десетилетия в биографията му. Единадесетте дъги и свързващата ги тръба ни излязоха 35лв. Найлон с ширина седем метра и дължина - дванадесет струва 45лв. А дъските за вратичката са от стари непотребни палети. Шепа пирони, две панти, кутия кабърчета и снопче тел... И най-важното - желанието и един ден работа.
 За растенията в оранжерията ще разказвам по-нататък. А сега ви пожелавам лека нощ!

петък, 20 март 2015 г.

Баба Марта президент!

Ето такъв апел отправи любимият ми синоптик Емо Чолаков от ефира на БТВ на 6 март! Посмяхме му се на поредния бисер и след около два часа видяхме как тази иначе много мила старица затрупва двора ни със сняг. Тупаше си тя юргана с цялата ярост, която братята и взети заедно не притежават. Тъкмо си бяхме открили тунелите с марулки, чесънче и лук. Но ей я бабата напук зави ги със юрган- дебел, студен и тежък сняг! Дори и госпожите от детската градина си останаха без осмомартенски зюмбюлчета. Снегът и тях не бе пожалил.
 
КотУракът обикаляше притеснен из заснежените бразди. Чудеше се какво ли чудо се случва. Все пак той не знаеше кой е новият президент! :)

Кокошчиците, патетата и младото петле също за първи път се срещаха с подобно нещо. Бяха доста любопитни и същевременно се ровеха като деца из пухкавата бяла пелена. Когато успяха да изконсумират и последното бяло петънце ги пуснах до къщата. А играта продължи със същия интерес. Добре , че се справят сами. :) Не се налага да ги преобличам, когато се измокрят! 
 Крехките клонки на пасифлората бяха понесли на гърба си цял калпак от сняг, но се справиха геройски. Дни по-късно започнаха да изкарват малки пъпки, но и днес снега ги поръси с бялата си пудра.
Кипарисите също бяха привили снага под тежестта на снега. Все още са толкова малки, и все пак са толкова пораснали. Все пак баба ги отгледа от семена и ми ги даде когато едвам се виждаха над земята. Сега част от тях стигат заветната височина на коленете ми.

Розите се разлистиха доста рано, а капризите на Баба Марта успяха да окършат част от крехките филизи.  

Само стеблата и листата на нарцисите стърчаха над повърхноста като малки зелени свещици. 

Детската пързалка вече я бяхме инсталирали трайно на двора, та и тя беше заснежена.

Обръчите на тунелите са единственият знак, че под белотата се крие зеленина. Май не ви се вярва, че отдолу има марулки, високи по една педя?

Една бърза разходка из двора, надникваме леко и над леля Надкината къща и започваме да чакаме земята да изпръхне. И все пак, дори и по никое време, този сняг ни развълнува истински. В нас все още живеят деца. Тази зима ни беше втора в селската къща, а ние все си мечтаехме за сняг. Макар и по мартенски той се появи и ни зарадва много. Все пак това е най-дебелият  сняг в селския ни живот! Сега остава да сбъднем само още една голяма мечта. А когато и това стане, за нас щастието ще е пълно!




 Имаме арпаджик и чесън за садене, също и доста картофи. Докато чакаме да се случи чудото, работата кипи усилено в дядо Митковата оранжерия. Там сме настанили разсадите. Репортажът от там ще е в друг пост, защото този смятам да го завърша с днешния сняг! Да , и днес Бабата ни показа, кой е президентът! Макар и не много обилен, той отново ни направи поразии. Вижте ги сами! 
Този път зюмбюлчетата (зинюите) са леко поръсени, а не затрупани. А любимото ми бабито зинюло вече носи аромата си навред!


Пламъчетата на нанарцисите започнаха да показват жълтите си окраски, а кипарисчетата отново бяха отрупани в бяла премяна.



И още една бърза обиколка на двора и .... дописане от мен. Очаквайте репортажа от оранжерията.



неделя, 25 януари 2015 г.

Преди да дойде Пролетта

  Още преди да дойде Пролетта
дори преди средата на януари
се показаха високо над пръста
белите кокичините камбани.
  Как искам да се наведа, да ги откъсна
с премръзнали по януарски пръсти
да ги сбера в букетче красота
да ги прибера на топло вкъщи.
  Но гласа на баба секна тишината.
Спря набързо зародилия се порив.
Странно! Бабо, ти нали си в небесата?
А за тях небето е истинския покрив.

Още през първите януарски дни се показаха тези малки вестоносци. Толкова нежни и същевременно смели те ясно ни казват "Пролетта вече е тук!". Звучи странно ,но е истина. Голяма част от луковичните вече са показали зеленеещите си връхчета над почвата, а пъпките по дърветата наедряват с всеки изминал ден. И птичките започнаха да пеят онази различна песен, символ на новото начало.
Когато Вятърът успее да прогони Мъглата, а Слънчо провре лъчите си през облачното одеяло, светът става по-различен.
Игликите също не пропускат да покажат красотата си. Макар и с извехтели от студ цветчета, те не се отказват.