неделя, 25 януари 2015 г.

Преди да дойде Пролетта

  Още преди да дойде Пролетта
дори преди средата на януари
се показаха високо над пръста
белите кокичините камбани.
  Как искам да се наведа, да ги откъсна
с премръзнали по януарски пръсти
да ги сбера в букетче красота
да ги прибера на топло вкъщи.
  Но гласа на баба секна тишината.
Спря набързо зародилия се порив.
Странно! Бабо, ти нали си в небесата?
А за тях небето е истинския покрив.

Още през първите януарски дни се показаха тези малки вестоносци. Толкова нежни и същевременно смели те ясно ни казват "Пролетта вече е тук!". Звучи странно ,но е истина. Голяма част от луковичните вече са показали зеленеещите си връхчета над почвата, а пъпките по дърветата наедряват с всеки изминал ден. И птичките започнаха да пеят онази различна песен, символ на новото начало.
Когато Вятърът успее да прогони Мъглата, а Слънчо провре лъчите си през облачното одеяло, светът става по-различен.
Игликите също не пропускат да покажат красотата си. Макар и с извехтели от студ цветчета, те не се отказват.






понеделник, 5 януари 2015 г.

Днес ми е ден за писане :)

 Последните месеци само четях. Сега съм изправена пред голямата дилема - млад фермер ли да ставам или даракчийко-плетачо-тъкачка! Усмивките се редят една след друга по лицето ми, а от баницата на нова година би се падна голямо лозе. Ех, късмет!
 Не винаги е задължително да избирам. Може и 100 в 1. Аз просто съм си такъв човек. :)
Забелязах, че последните месеци се усмихвам повече. Черният цвят го забравих. В момента вървя по пътечката на сивата гама. Още розовото ми е твърде далеч, но както карловци казват "Когато зеленото стигне до върха на Стария балкан, тогава се бере гюла". И аз така - май вече съм стигнала до цвят пепел от рози :)

 Последното, с което се захванах е вълната- истинската овча вълна. Оказа се, че на българския пазар качествена и натурална вълнена прежда няма. От месеци не мога да заспя от тази мисъл- искам ателие за преработка и багрене на вълна с естествени багрила. И на тази тема доста четох и на теория съм подготвена. Сега ми трябват само чепкало за вълна, дарак и чекрък, и доста опити разбира се. А ако се намира и някой желаещ да ми покаже - с удоволствие бих се запознала с него.

 Био земеделските ми опити продължават стремглаво един след друг, просто в момента са в лек застой поради климатичните обстоятелства в Горнотракийската низина. Още мъничко и пак се започва с разсадите за домати, краставици и пипер. Тази година съм решила да си произведа сама и разсад за праз и червен лук. Не си мислете, че дворът е празен - има още доста пресни зелечуци, а други бавно,но славно израстват в защитените си жилища. Имаме си свежи лук и чесън, доста марулки, моркови и репички. Спанакът наедрява, а няколко зелки все още запълват пространството между двата тунела. 

 Резултатът от първата ми истинска и пълноценна земеделска година е доста добър. Всички казват, че 2014 е била лоша година, но за мен беше добра- все пак нямам база за сравнение. 

 Колкото и да е странно, чувствам се уютно близо до земята. Някак ми е спокойно и романтично. 
 Е, сега продължавам да търся "Революцията на една сламка", после най-вероятно и бали със слама. :) Още малко ми трябва, за да стана истински био земеделски производител. Моля, помогнете ми! :)