БИЛКИ И ПОДПРАВКИ - МАРТ 2014

20.03.2014

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ ! 

 Според синоптиците тя настъпва точно днес . Дълго се чудех къде точно да разказвам за билковата ми градинка . Мисля , че си заслужи отделна тема . 

Билките за мен са зеленото злато на природата . Аз често си пийвам чай , дори и през лятото . До преди три години всяко лято ходехме на почивка и си берях от диворастящите видове . Напоследък времето и финансите ни станаха оскъдни , а пакетчетата от магазина нямат нищо общо с истината . За това реших да се пробвам в отглеждането им . Друга мотивация се оказа една позната агрономка , която се занимава точно с това - културното и екологично отглеждане на лечебни растения . Тя се казва Пепа и е от Карловското село Каравелово . Леля Пепа запали баба Нина ( бабата на съпруга ми ) . Аз покрай тях - не може да остана незасегната от този пожар на аромати .
Още през август миналата година се сдобих ( откраднах си ) с няколко коренчета от маточина и питомна мента . Тези дни забелязах , че са се показали . Сега остава тежкото решение къде точно да си настаня билковият участък , защото желанията ми не свършват до тук .

Често пиша в един форум за цветя . През есента организирахме обща поръчка за семена от Естония . Аз се сдобих с тези - босилек , мащерка , лайка , жълт кантарион , ехинацея и балканска чубрица . 

Това не ми е достатъчно . Имам желанието и за още видове - мурсалски чай и риган . Копривата също е страхотна за чай , но нея не смятам да я култивирам . 

Майка

 Миналата година моето синче навърши две години. Цифрата 2 в майчиния календар е символ на промяната , символ на раздялата . За повечето жени започва един много страшен период - да се разкъсваш между родителството , задълженията на работното място и въртенето на дома. Детето и съпругът трябва да са изпрани и нахранени , домът да блести от чистота , а работата в службата - добре свършена . Звучи сложно но постижимо , до първият такъв ден .
 Ставане рано сутрин , правя кафе и започва събуждането . Малкото човече става с усмивка , защото не знае какво го очаква . Бива облечено , изтупано , нагласено в колата . Потегляме към града .Ура ! Там живеят бабите и леля , и приятелите от детските площадки . Колата спира на непознато място , но няма нищо тревожно , нали мама и тати са тук .
 Изправяме се пред една врата , отваряме я и тръгваме по дългия коридор . Той винаги е огласен от детски плач . Защо ли плачат децата ?
 Срещу нас бърза една леличка , много усмихната и започва да приказва с малкото човече . Щяла да му покаже едни играчки , да го заведе да си играе с другите деца . Само да обуем пантофките и ... И тук идва страшното - малкото човече най-накрая разбра , че трябва да пусне топлата майчина ръка и да остане само с непознатите лели в тази огромна сграда . Чува се писък . Едри сълзи се стичат по румените детски бузки . Мъничкото сърчице се разкъсва на хиляди парченца . А майчиното - то отдавна се е отдало на омразата , обвинява се за всичко , плаче с черните сълзи на родителската обич .
 Вратата се затваря , а сълзите бликат непрестанно и от двете и страни . Малкото човече е безсилно , а майчината ръка трябва да бъде обуздана . Инстинктът и да защитава рожбата си трябва да бъде притъпен в името на една заплата .
 Отивам на работа , а очите ми червени от плач . Сърцето ми препуска бясно и се дави в собствените си чувства . Мозъкът ми е блокирал точно там , пред онази врата , зад която плаче детенцето ми . И кройките , и сантиметрите , и грамовете пух някак си сами се смятат . Минутите се бавят , часовете нямат край ! А са само девет . Колко дълго може да продължават девет часа ? Прекалено , щом започват със плач . Има и усмивка , и топла прегръдка накрая . Те са мехлем след дългия бич , на който сама се подлагам . Това е за моето АЗ . А другото ми АЗ , което остава само в детската ясла никога няма да го разбера , защото то е прекалено малко за да опише трепетите на своето сърце .
 Дните се търкалят . Броя ги от заплата до заплата . А с парите купувам доста ненужни неща , за да замлъкне гузната ми съвест . Детето ми ще гушка Дибу вместо мама , ще пее с лелите , ще си играе с децата ... А мама ще облича света ! И така всяка седмица , от понеделник до петък , а в събота ще е при баба . Мама пак я няма , защото и в събота хората се обличат с дрехи . Неделите се разпределят до секунда между котлона , пералнята и ютията .
 И в понеделник аз отново съм застанала пред черния екран и смествам точките по Х , а телефона звъни . Разтревожената леличка от яслата обяснява , че Дани повръща и има температура . И пак се започва галопа . Триста метра ме делят от болното ми момченце , а аз съм длъжна да рапортувам на няколко човека до къде са стигнали сантиметрите , грамовете пух и начертаните картони .
 Облекчение . Точно това се вижда в болните детски очички , когато мама пристигне запъхтяна пред тежката бяла врата . Вече има кой да те прегърне , има в чии ръце да отпуснеш изтощеното си тяло и да заплачеш безпомощно .
 Следва дългото чакане пред лекарския кабинет , купуването на лекарствата и прибирането вкъщи . А аз се треса от нерви , за пореден път . Как да набера номера на шефката и да и кажа - взех си болнични , с ангина е , няма кой да го гледа . Малко по-късно се започват дълги разговори , изпълнени със сантиметри , грамове , номера и ... регулите за Славка и серията за Гишин .
 Така до безкрай . Въртя се , въртя се , свят ми се вие вече . Изненадите не спират . Последиците от честите хреми са на лице - отит . Последва влизане в болница - абокати , самолети и бензини ... И страх , много страх . Майките се страхуват от всичко - от обожданията на детските пръстчета , от лекарствата , от реакцията на шефа , от диагнозата на лекарите . А трябва да изглеждат горди и непоклатими , уверени в решенията си и с блага усмивка да крият сълзите си .
 Избор - това е думата , която ме съпътства постоянно . Избирах и продължавам да избирам . Винаги е трудно . Кое е по-ценно ? Хлябът или здравето , моето име или името на детето ми , да бъда майка или да бъда дъщеря ? И още много , много въпроси .
 Трябваше да намеря в себе си сила , да се изправя пред мъж два пъти по-голям от мен самата за да защитя сина си . Извоювах си месец , в който да се погрижа за моето малко изстрадало човече . Играхме заедно , тичахме заедно , бяхме щастливи . Днес е последният ден от този "извоюван" месец , а малкото ми детенце има нужда от още време . Хремата пак пребори крехкото му телце , а аз търся изход ? Този път къде е ?

В ЗЕЛЕНЧУКОВАТА ГРАДИНА ПРЕЗ МАРТ 2014

06.03.2014

Зеленчуците - другото ми голямо увлечение довело ме до тук - в това китно българско село . Интересно е сам да отглеждаш храната си ( поне за мен ) . За тунелчето с марулите ви разказвам доста често , но те са моята гордост - стават все по-големи ( ако ги оставим да пораснат ). За да използваме максимално мястото , защитено от вятър и студ , насадихме и малко балучка помежду им . 

Балучка - и аз научих тази дума съвсем наскоро . Това е лук , по-едър от арпаджик , но много по-дребен от този за консумация . Предназначен е за засаждане за зелени растения . Обяснението пак е сложно , но терминологията в селското стопанство все още ми куца . 

Не само марулите обичат да са защитени от атмосферните несгоди . Често си имат гости - котараците също обичат да са на топло . Знае ли се , може и ракия да си пийват с тази крехка зелена салата . 

Доста неща сме засели вече на открито . Ще ви покажа само онази част , която се е показала над земята . Тези дни времето е влажно и топло , така че съвсем скоро ще покажа как изглеждат и други зеленчукови култури , месеци преди да се появят по пазарите и щандовете в магазина . 

Започвам с репичките . Тях ги чакам с нетърпение . 

Още разсад за марули .

Копър .

Спанак .

Ягодите правят някакви несполучливи опити за цъфтеж .

Чесън за глави ( така казват на село ) .

И без плевели не може - в моя речник това е Великденче , а според науката - червена мъртва коприва .

18.03.2014

Продължавам своя зеленчуков мартенски разказ . Сигурна съм , че никой не се вълнува от поникващия ми грах или вече приличащият на спанак спанак . Но все пак аз тук пиша за удоволствие . Това е моят малък дневник с разкази и снимки . Когато се върна след време тук , ще се убедя колко много труд съм положила , с какво съм се преборила и какво съм постигнала.

За сега зеленчуците засадени на открито изглеждат прекрасно . Спанакът вече прилича на такъв . Надявам се да не ми се налага вече да обяснявам , че това не е трева и не ме мързи да я оскубя .

Голяма част от репичките вече имат по две същински листа . 

 

Грахът се е показал навсякъде .

Радвам се като малко дете ! Грехота е да не го правя - та нали това са плодовете на моя труд , нали това е част от моята мечта .Остана още малко и наистина ще се почувствам свободна , ще правя това , което диктува сърцето ми . А за разсадите ще разкажа утре.

19.03.2014

Няма как един селски двор да мине без марули за Великден , без домати и краставици през лятото . Много преди зеленчуците да стигнат до пазара , започва грижата за тях . Когато казвам , че зад всеки един домат стои по една година труд , всеки ми се смее . Но истината е такава . С разсадите започнахме преди около две седмици и първите резултати вече са на лице . Ще започна с тиквичките , тъй като те първи ще се доберат до нашата трапеза .

След като се появят по две същински листа ще ги засадим на постоянното им място . За да се сдобием по-рано с реколта до средата на април ще ги отглеждаме под тунел . 

Краставиците - най-вероятно те ще са следващи по ред . Изглеждат доста свежи . Започнало е и развитието на първото им същинско листо . След като развият по две достатъчно добри , ще ги пикирам ( посадя по едно растение ) в кофички . Към средата на април и те ще излязат на открито .

За разсад сме използвали семена само от Гергана и Късоплодна , а корнишоните ще сеем директно навън . 

Домати . Любимата ми тема . При тях е доста спорно количеството на грижите , които се полагат за да се получи качествен разсад . Миналото лято се бяхме наводнили с едни жълти домати тип  "чери ". След като приключи доматената вълна , на мястото им засадихме марулите . И хоп ! Изненада ! Сдобихме се с разсад , а селският дневник с нова поговорка "Жълто чери не се губи!" . За всеобщо учудване те се развиват прекрасно . Дори имат и двойка същински листа . Предполагам , че до седмица ще ги пикирам навън под тунел .

Другите домати , които за сега са на прозореца в кухнята са Рила . Плодовете му ( доматите ) са със среден размер . Сортът е подходящ за ранно и средно ранно плододаване . Това ще рече , че този вид е по-устойчив на ниските температури през пролетните утрини . Става по-бързо , защото плодът не е много едър и по-рано започва зреенето му. За сега са само на семедели .

Имам и още един вид чери домати - кръгли , червени на цвят , но при тях още няма развитие . 

Мисля , че точно сега е моментът да разясня част от думите , които използвам често в обясненията си . Те се учат в часовете по биология в шести клас , а за хибридите и техните гени - в десети . 

Що е то семедел ( семедели ) ? Това са първите листенца на всяко едно растение . Те са скрити в самото семенце ( семенната обвивка ) , а между тях е разположен зародишът . Сложно е , но всъщност не е . Всеки от нас често готви фасул . За по-лесното му увиране го киснем за няколко часа във вода . Загледайте се в някое от разпукалите се зърна . Ето това е ! Онези двете половинки са семеделите , а малката "запетайка" - зародишът . 

Растенията биват два вида - голосеменни и покритосеменни . За първите не ме разпитвайте . Там съм много боса , но за вторите ... същински експерт . Покритосеменните растения се делят на две групи - с един и с два семедела . Най - много обичах домашните по биология . Толкова много се влюбих в момента с кофичките , влажният памук и семената , че ми остана тръпката за цял живот . Повечето от съучениците ми залагаха бобчета и лещи , но аз като по-хитра - овес, просо , канарено семе . Имах ги в изобилие - с тях хранех папагала си . Разликата при поникването между двата вида е огромна - при едносемеделните първо се появява коренчето , а след това едно листо - тъмно и удебелено .В средата му има нещо като водовъртеж и от него започват да излизат едно по едно и останалите листа - по-светли и крехки . Едносемеделни са предимно житните растения .

Тези , които ви показвам тук са двусемеделни . Всяко едно растение започва началото си с коренче . Скоро след това се появява и първата двойка листа - тази , която е била скрита под семенната обвивка . Те отново са удебелени и по-тъмни от следващите листа . След като се развият останалите пет-шест растението се освобождава от тях . 

Интересно е да надникнеш в зараждането на животът от семе . Поне на мен ми е интересно . Често се замислям за часовете в училище . Защо не представят материала по по-атрактивен начин ? Като едно малко чудо , което се случва всеки ден пред очите ни , а ние дори не подозираме за него . Чак след като завърших осъзнах колко проста наука е биологията . Проста , защото обяснява простичките неща , случките от ежедневието ни , от заобикалящата ни природа . 

МАРТ

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев 

04.03.2014

Март започна с много цвят и кротък пролетен дъждец . Какво по-хубаво от това ? Дъждът е спасение , дъждът е лечение , дъждът е силата на земята . Малките водни капчици и нежните слънчеви лъчи карат растенията в нашите градини да израснат високи и силни . Радвам се на това малко чудо , което в ежедневието си не забелязваме . Защо ? За къде толкова бързаме ? Аз се спрях и това ме прави щастлива . Замислих се колко малки чудеса съм пропуснала , бързайки за нищо и никъде . Март - месецът на новия живот , на резките промени и на новите надежди. 

Радвам се всеки ден на малката си градинка , а тя става все по-цветна , по - ароматна , по - жива . Първият ми нарцис разцъфтя . Наведох се , вдъхнах нежния му аромат , а съседът весело подвикна - " Мирише ли ?" . 

Засмях се ! Та нали той ми ги даде . Естествено ! Миришат страхотно ! И пак в същия закачлив дух продължи : " Ех , Радостина , Как ще те лекуваме ? Ти си си направо болна за цветя ! " . Да болна съм си ! Ето ги и неговите нарциси . Четири огромни лехи . 

В този дух , ако продължа , болния е той . Един друг мой познат казваше нещо подобно - " Цветарството е краста - захванеш ли се , отърване няма ! " . Прав е . Събуждам се с мисълта за градината си и заспивам пак с нея . 

Вчера попаднах на една ужасяваща за мен гледка - умиращи иглики . За техен късмет цената им беше толкова ниска , че успях да взема всички . Тъй като кората беше десятка , а саксиите - девет , спасих и едно карамфилче . Философията по първа помощ за цветя не беше голяма . Имах малко вода в колата и ги полях . След няколко часов престой в нея , се прибрах на село и ги оставих на двора под дъжда . За броени минути те започнаха да възвръщат свежестта си . След сутрешното почистване на повехналите цветове и листа сега изглеждат невероятно . Благодарение на тях тези дни ще се сдобия с така мечтаната игликина пътечка в двора . 

Ето ги и по отделно в близък план .

Невероятни са ! Имат и много неотворени пъпки . Представям си как ще изглеждат след месец! Приказка ! Малката ми градинка се заформя като една вълшебна приказка , която съществуваше само в мечтите ми . Сега вече е реалност . 

Няколко дни преди това се сдобих с още три - две в слънчево жълто и една в лилаво . 

Тези , които настаних в градината през февруари също се чувстват прекрасно . 

А най-ранобудната от пловдивската групичка продължава да се разкрасява . 

Мартенската тема си стана направо игликина . Спирам до тук с тях и започвам да ви разказвам за останалите екземпляри в моя цветен рай .

05.03.2014

Моята баба имаше в двора си ида бяла роза . В спомените ми тя остана невероятно красива и нежна в своята снежна премяна . Когато се преместих на село започнах да си мечтая и аз за една . Дойде моментът - вече си имам моята "Бяла Нощ " . Милата , задушаваше се в полиетиленовия плик и се молеше за глътка вода . Веднага организирах спасителна асция и за нея . Първо престоя цяла нощ в купичка с вода . На сутринта я настаних между двете червени . Мекото и влажно пролетно време ще и се отрази прекрасно . 

Бабините зюмбюлчета вече отварят ароматните си сини цветчета . Цветчетата са доста дребни , защото почвата в онази градинка не беше никак добра за отглеждането на каквото и да било . Тук ще им е добре , ще заякнат , ще налеят луковици и догодина ще ме зашеметят с красотата си. Като казват по-опитните - градина се прави за десет години . Аз съм към края на първата . Имам още много за учене ( и за копане ) .

06.03.2014

Градските ми цветя бяха много . Преди да се пренесем окончателно тук , на село , цял месец кръжахме над двете ни " вкъщи - та " . И на всяка една обиколка грижливо подреждах по някоя саксийка в колата . Тези зюмбюли си ги отглеждам от години в саксия . Всеки си има история и дата , от която сме заедно . Тъй като вече си имах градинка , реших да спра да ги ограничавам - оставих ги да си живеят на воля , на челно място в градинката ми . 

Моята баба ( тази , на която съм кръстена ) е специалистка в отглеждането на Туи . По коледните празници прави една дълга разходка из града и си събира " шишарки " . Не знам точно как , но вади семената им и ги държи 40 дни във вода , като ежедневно я сменя . После засажда семената в саксии и започва голямото чакане . Когато дойде за първи път на гости на село , ми донесе няколко саксии собствен разсад и две двугодишни растения . Всички те презимуваха успешно . Това са миналогодишните семеначета . 

Оказа се , че луковичките нарцис , които ми даде съседката Пена са по- различни . Цветовете са кичести . Ако са и разноцветни .... Мечти ! Ето го и най-подранилия представител . 

Мечтаната игликита пътека е вече факт , но нейна жертва стана една огромна детелина и няколко по-малки . Сега остава само да разцъфтят и презимувалите на открито . Тогава магията ще е пълна - пъстрите цветчета , наредени едно до друго , като броеница ! 

Имам си и едно много любимо мое пролетно растение - скъп подарък от Петя . В моето съзнание то носи името Бала Рада , а в дебелите книги е орнитогалум умбелатум ( Ornithogalum umbelatum ) .

Така изглежда като цяло картинката с днешна дата . 

10.03.2014

Зимата обича да се завръща по никое време . Тази година също не пропусна да се разпише . След тихият пролетен дъжд последва белият мартенски сняг . 

Той безжалостно покриваше току -що разцъфтелите цветя и напъпилите овошки .

А когато падна нощта всичко вече спеше в новото си бяло одеяло .

Както казват хората - всяко чудо за три дни . А това беше само за ден . 

17.03.2014

Месец март е пълен с изненади - всеки ден е коренно различен от предишния . Дъжд , сняг , слънце , а сега и вятър . Буйните му пориви помитат всичко по пътя си , прекършва стеблата на крехките пролетни цветя , брули нацъфтелите овошки , кърши клоните им . 

Още в събота бадемът започна да се окичва с розово-белите си цветчета , които ярко контрастират на дълбокото синьо небе . А уханието , което се носи около него е вълшебно . Всичко ухае ! Топлият пролетен въздух събира в себе си ароматите на хиляди цветчета , знайни и незнайни и ме опиянява .  Всичко се променя за минути - върбите вече люлеят зелените си коси , овошките разтварят нежните си цветчета и малките си зелени листенца . Цветята цъфтят , тревите цъфтят ! Птичите песни огласят студените пролетни сутрини , окъпани в свежа роса . Плелите започват на ново да пълнят кошерите със сладък мед , пеперудите лудуват между клонките ... Пролет ! Само една дума , а какво вълнение предизвиква , лавина от чувства , емоции ... живот ! 

Това е сезонът , който очаквах толкова дълго - сезонът на свободата , на новото начало , на новия живот , на новите възможности . Много дълго я чаках тази пролет . Моята пролет ! С години мечтаех за нея , а ето я . Вече е тук ! Щастлива съм . На прага на моето ново начало ще напредвам със сигурни стъпки , бавни и спокойни . С гордост и с уважение ще обработвам земята . Ще дам най-доброто от себе си , и тя също ще го направи сигурна съм .

Цветната приказка вече започна . Сивата пръст се порива с разноцветен килим .Слънцето прави своето чудо - аз вече съм друга . Усмихвам се , наслаждавам се на всеки миг , на всеки лъч , на всяка капчица вода . Дори и на буйните пориви на северняка . 

Игликите ми презимуваха успешно . И аз като тях започвам да се раздавам на света . 

 Нарцисите се бяха срили дълбоко - първо в неугледните луковици , а после в черната земя . И душата ми се беше скрила , някъде там , надълбоко . Между бетонните стени на големия град . Криеше се от лошите думи , обидите и подигравките . Тя трудно понасяше лицемерието и егоизма , безвъзвратните загуби и нечестните битки . Реши да заспи . Този сън продължи дълго , дори прекалено . Вече я събудих . Няма да и позволя да се предава пред трудностите . Ще и помагам , ще я насърчавам да търси своето място , където ще се чувства комфортно , където няма да се страхува . Може би това място е тук , а може би другаде . Само времето ще покаже . 

Дълго съзерцавах сините бабини зюмбюли . Те ми дават спокойствие и топлина . Връщат ме назад , в детството , когато страхът беше непознато чувство . Тогава бях просто дете и очаквах с нетърпение да ми направят закуската . През онези дни игрите бяха безкрайни , а слънцето го изпращахме от покрива на съседския гараж .

Странен е този мартенски разказ - посветен е на спомени , на чувства , мечти . 

Нали уж бяха прогонени ? Останали са ! Макар и дълбоко скрити , те пак се появиха където и когато най-малко ги очаквах - в едно непознато село , в една чужда къща , в едно безпощадно време .

20.03.2014

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!

Според синоптиците тя настъпва точно днес . Толкова се е засилила към нас , че от бързане направо преминава като бурен вятър над градове и села . Превива стъблата на цветята и изсушава всичко по пътя си .

Може би е излишно да пиша колко много се е променило всичко около мен . Ще ви покажа само вчерашните ми снимки . 

Моята градинка никога няма да стане като тази от списанията , по простата причина че тя е функционална . Със сигурност още дълго време камиони , мотори и велосипеди ще паркират в зелените площи . Свежата зелена трева не е само за украса , а място за игри и отмора .

Няма нищо по-съживяващо от това да се разхождам боса по тревата . Обичам и да се излегна върху нея и да усещам как галят кожата ми нежните зелени стъбълца и жарките слънчеви лъчи . Не само аз съм фен на тревните спа процедури . Има и други .

Из между зелените стръкове плахо подават очички и няколко бели зюмбюлчета , разлистващите се храсти на касиса и малините .

А за разкош , над цялата тази зеленина е разперил като чадър клоните си , разцъфтелият съседски бадем .

Щом стигнах до бадема , не мога да не надникна и в двора на дядо Митко . Нарцисите му са като едно жълто море , а на отрещния му бряг се белеят няколко сливи . 

В моята градинка разцъфтя и още един вид нарцис , а теменужките стават все по окичени . 

31.03.2014

Последните мартенски минути изчезват като капки пролетна роса , погалена от жаркото слънце . Времето за разкази изтече , за това ще съм само на снимки . 

Лалетата - тези толкова важни цветя . Около тях се върти не един живот . Тема са на множество разговори между хора , които вече ги няма , и хора , които са тук . Няма ги вече онези червени лалета . Пожарът приключи . Изпепели всичко освен спомените за една тайна градина - градината на щастливото детство . 

И аз си имам лалета , но моите са други - в друг цвят , с друга история ...

Парадът на нарцисите вече приключва , но на егоизма - не ! Всеки е вдигнал гордо глава към заветния хълм и мачка по пътя си . С празна усмивка по устните си и излишна любезност . 

Има още много мартенски истории , но ще ги разкажа през април .