Баба Марта президент!

Ето такъв апел отправи любимият ми синоптик Емо Чолаков от ефира на БТВ на 6 март! Посмяхме му се на поредния бисер и след около два часа видяхме как тази иначе много мила старица затрупва двора ни със сняг. Тупаше си тя юргана с цялата ярост, която братята и взети заедно не притежават. Тъкмо си бяхме открили тунелите с марулки, чесънче и лук. Но ей я бабата напук зави ги със юрган- дебел, студен и тежък сняг! Дори и госпожите от детската градина си останаха без осмомартенски зюмбюлчета. Снегът и тях не бе пожалил.

 

КотУракът обикаляше притеснен из заснежените бразди. Чудеше се какво ли чудо се случва. Все пак той не знаеше кой е новият президент! :)

 

Кокошчиците, патетата и младото петле също за първи път се срещаха с подобно нещо. Бяха доста любопитни и същевременно се ровеха като деца из пухкавата бяла пелена. Когато успяха да изконсумират и последното бяло петънце ги пуснах до къщата. А играта продължи със същия интерес. Добре , че се справят сами. :) Не се налага да ги преобличам, когато се измокрят! 

 Крехките клонки на пасифлората бяха понесли на гърба си цял калпак от сняг, но се справиха геройски. Дни по-късно започнаха да изкарват малки пъпки, но и днес снега ги поръси с бялата си пудра.

Кипарисите също бяха привили снага под тежестта на снега. Все още са толкова малки, и все пак са толкова пораснали. Все пак баба ги отгледа от семена и ми ги даде когато едвам се виждаха над земята. Сега част от тях стигат заветната височина на коленете ми.

Розите се разлистиха доста рано, а капризите на Баба Марта успяха да окършат част от крехките филизи.  

Само стеблата и листата на нарцисите стърчаха над повърхноста като малки зелени свещици. 

Детската пързалка вече я бяхме инсталирали трайно на двора, та и тя беше заснежена.

Обръчите на тунелите са единственият знак, че под белотата се крие зеленина. Май не ви се вярва, че отдолу има марулки, високи по една педя?

Една бърза разходка из двора, надникваме леко и над леля Надкината къща и започваме да чакаме земята да изпръхне. И все пак, дори и по никое време, този сняг ни развълнува истински. В нас все още живеят деца. Тази зима ни беше втора в селската къща, а ние все си мечтаехме за сняг. Макар и по мартенски той се появи и ни зарадва много. Все пак това е най-дебелият  сняг в селския ни живот! Сега остава да сбъднем само още една голяма мечта. А когато и това стане, за нас щастието ще е пълно!

 Имаме арпаджик и чесън за садене, също и доста картофи. Докато чакаме да се случи чудото, работата кипи усилено в дядо Митковата оранжерия. Там сме настанили разсадите. Репортажът от там ще е в друг пост, защото този смятам да го завърша с днешния сняг! Да , и днес Бабата ни показа, кой е президентът! Макар и не много обилен, той отново ни направи поразии. Вижте ги сами! 

Този път зюмбюлчетата (зинюите) са леко поръсени, а не затрупани. А любимото ми бабито зинюло вече носи аромата си навред!

Пламъчетата на нанарцисите започнаха да показват жълтите си окраски, а кипарисчетата отново бяха отрупани в бяла премяна.

И още една бърза обиколка на двора и .... дописане от мен. Очаквайте репортажа от оранжерията.

Преди да дойде Пролетта

  Още преди да дойде Пролетта
дори преди средата на януари
се показаха високо над пръста
белите кокичините камбани.
  Как искам да се наведа, да ги откъсна
с премръзнали по януарски пръсти
да ги сбера в букетче красота
да ги прибера на топло вкъщи.
  Но гласа на баба секна тишината.
Спря набързо зародилия се порив.
Странно! Бабо, ти нали си в небесата?

А за тях небето е истинския покрив.

Още през първите януарски дни се показаха тези малки вестоносци. Толкова нежни и същевременно смели те ясно ни казват "Пролетта вече е тук!". Звучи странно ,но е истина. Голяма част от луковичните вече са показали зеленеещите си връхчета над почвата, а пъпките по дърветата наедряват с всеки изминал ден. И птичките започнаха да пеят онази различна песен, символ на новото начало.

Когато Вятърът успее да прогони Мъглата, а Слънчо провре лъчите си през облачното одеяло, светът става по-различен.

Игликите също не пропускат да покажат красотата си. Макар и с извехтели от студ цветчета, те не се отказват.

Днес ми е ден за писане :)

 Последните месеци само четях. Сега съм изправена пред голямата дилема - млад фермер ли да ставам или даракчийко-плетачо-тъкачка! Усмивките се редят една след друга по лицето ми, а от баницата на нова година би се падна голямо лозе. Ех, късмет!

 Не винаги е задължително да избирам. Може и 100 в 1. Аз просто съм си такъв човек. :)
Забелязах, че последните месеци се усмихвам повече. Черният цвят го забравих. В момента вървя по пътечката на сивата гама. Още розовото ми е твърде далеч, но както карловци казват "Когато зеленото стигне до върха на Стария балкан, тогава се бере гюла". И аз така - май вече съм стигнала до цвят пепел от рози :)

 Последното, с което се захванах е вълната- истинската овча вълна. Оказа се, че на българския пазар качествена и натурална вълнена прежда няма. От месеци не мога да заспя от тази мисъл- искам ателие за преработка и багрене на вълна с естествени багрила. И на тази тема доста четох и на теория съм подготвена. Сега ми трябват само чепкало за вълна, дарак и чекрък, и доста опити разбира се. А ако се намира и някой желаещ да ми покаже - с удоволствие бих се запознала с него.

 Био земеделските ми опити продължават стремглаво един след друг, просто в момента са в лек застой поради климатичните обстоятелства в Горнотракийската низина. Още мъничко и пак се започва с разсадите за домати, краставици и пипер. Тази година съм решила да си произведа сама и разсад за праз и червен лук. Не си мислете, че дворът е празен - има още доста пресни зелечуци, а други бавно,но славно израстват в защитените си жилища. Имаме си свежи лук и чесън, доста марулки, моркови и репички. Спанакът наедрява, а няколко зелки все още запълват пространството между двата тунела. 

 Резултатът от първата ми истинска и пълноценна земеделска година е доста добър. Всички казват, че 2014 е била лоша година, но за мен беше добра- все пак нямам база за сравнение. 

 Колкото и да е странно, чувствам се уютно близо до земята. Някак ми е спокойно и романтично. 

 Е, сега продължавам да търся "Революцията на една сламка", после най-вероятно и бали със слама. :) Още малко ми трябва, за да стана истински био земеделски производител. Моля, помогнете ми! :)