Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Цял ден тези две стихотворения не могат да излязат от ума ми ! И има защо ...
08.02.2014
Февруари започна със сняг - пухкав и бял , бързо топящ се и превръщащ се в кал . Може би седмина не бяхме виждали слънцето . Ето го ! Показа се ! Още в петък ни погали с топлите си лъчи . Колко малко ни е нужно - всички веднага се втурнахме навън - първо поработихме , после си починахме .
Тъй като ножа вече беше опрял до кокал с мъжа ми решихме да си разделим куклите и парцалките . Построихме стена между нашите два свята -полянката с райграса и цветната леха. А присъдата я произнесе топчето със сезал .
За ограда ни послужиха няколко уж непотребни керемиди .
Издърпахме връвта ... и готово !
Повторихме процедурата и от другата страна на пътечката .
От край до край сме вече разделени !
След като изселих неговите питомци от моя терен реших да сместя разсада си от градински теменужки . Наредих ги успоредно на новата преграда . Тъй като се забавих със сеитбата , те са все още доста мънички . Надявам се да им хареса новото им местенце .
Розите - наследството от баба Тила . Толкова са ароматни и така ми вадят очите още от първия ден - засадени така по средата визуално скъсяваха цветната градина .
Преместихме ги , непосредствено преди телената ограда .
С тази подредба визуално разширихме градината си , а решихме проблема с гледката - вместо тел пред погледите ни ще има нацъфтели рози . Между големите храсти засадих и мъничетата , които захванах от градината на баба .
Остана само да елиминирам петното с магданоза - но това ще стане след два - три месеца , когато новата леха порасне .
Мечтая си да направя игликина пътечка , успоредна на бордюра на плочника и началото е поставено - донесох си десетина корена от апартаментската си градина.
Най-нетърпеливата от тях е готова да разцъфти всеки момент .
Спасените розички също се развиват прекрасно , но ще се наложи две от тях да бъдат преместени според новия градиноустройствен план .
Това е червената принцеса .
Ето ги и жълтите .
Тази наследствена оранжева красавица беше с циментирани корени . След като я освободих от бетонния и пояс се въстановява бавно .
А котетата с любопитство гледат цялото това суетене .
Към този момент невъоръженото око вижда само едно кално петно , но хората с цветарски дущи , минали по по този път ще разберат вълнението ми . Дори ще се усмихват , спомняйки си радостта от всяко разцъфнало цветче , на фона на голямата кал .
14.02.2014
Февруарските ни дни са по априлски топли . Цветенцата откликват на топлите слънчеви милувки и разтварят цветните си пъпки . Игликата разцъфтя , макар и по февруарски с леко изменени и дребни цветове .
Нарцисите също напират в това нетипично за тях време . Пъпките им се извисяват на десетина сантиметра над земята .
17.02.2014
Топлите лъчи на февруарското слънце не подминават никого - цялата градина се събуди за нов живот . Ние също ! Кръжим над любимците си и с удивление наблюдаваме как се променят за минути . Детелинката показа първото си цветче за тази година .
Нарцисите са устремили главички към слънцето .
Игликите стават все по - красиви .
Ароматните зюмбюли са подредени като войници и се надпреварват кой първи ще ни зарадва.
А малкият Тигър си играе под топлите лъчи на подранилата пролет .
18.02.2014
От снощи градината засия . Имаме си новодомци ! Съпругът ми купи няколко корена градински теменужки . Много са красиви ! Веднага ги настаних на празните места ... и се замечтах ! Кога ще разцъфтят и моите бебешоци .
Ето тази ми хареса най-много . През есента си мечтаех за градински мартенички - да наредя виолите така - бяла , червена , бяла , червена ... Е , намерих семена само за червени . Кота ли ще цъфнат ?
Хоро ! Тази снимка точно на това ми прилича - три моми , хванати за ръце , танцуват !
20.02.2014
Нарцисите тази полет ( зима ) са много нетърпеливи !
24.02.2014
Как неусетно си тече времето . Дните се търкалят един след друг , а всеки следващ не е като предишния - различен е - по-пъстър , по-жив ... Погалена от топлите лъчи и напоена от капките дъждец , земята започва да разказва своята нова приказка . Цветна , неповторима , дълго чакана приказка . Цяла зима чаках пролетта ! И не само тази зима - зимата за мен не беше само един сезон - тя беше години . За мен зимен беше всеки ден , прекаран в панелните кутийки . А сега е вече пролет , моята февруарска пролет .
Обичам пролетта ! И тази обич си има история .
Първите няколко години от своя живот прекарах в къща . Ееей там , на високо , на един от пловдивските хълмове . Неговото име е Бунарджик . После с родителите ми се преместихме в апартамент , но сърцето ми остана там - в онази кирпичена къщурка , чието дворче беше винаги кипро , обрасло с много цвета и засенчено от огромната кайсия !
Съжалявам , че не мога да снимам спомените си , защото те са приказни .
Всяка ваканция прекарвах у баба на гости , а пролетната приемах с особено чувство . Точно тогава , през април , започваше приказката . Зюмбюли , нарциси , лалета , едно незнайно синьо цвете и шибой ! Дръвчетата бяха отрупани в пролетен снежец ... Спомени ...
Една съвсем малка частица от моите спомени ! След като баба си отиде , вуйчо живееше там , но настъпи ден , в който къщата беше продадена . Сега къщурката е разрушена - няма го вече бабиният дом . Останаха ми само спомените , и нещо дребничко зюмбюли .
Когато бях малка изобщо не ги харесвах тези простите - исках розови . А сега им треперя , защото са ароматът на моето детство .
Ето ги и другите , модерните ! Те също са ми ценни - броя отминалите празници на жената . Тези са от 2010 , 2012 и 2013 .
А нарцисите от дядо Митко стават все по-нетърпеливи .
Игликите стават все по -пищни . Тази ми е от вуйна .
Февруари започна със сняг и завърши с цвят ! Нима това не е магия ?
25.02.2014
Днес градинката ми се сдоби с две нови попълнения . Просто не успях да се сдържа . Като видях в магазинчето касетка пълна с нацъфтели иглики ми се прииска да се прибера с всичките. Наложи се да избера само две .
Цветовете на тази са огнени .
А тази по-скоро е динена .
Тъй като почвата им беше подгизнала , а коренчетата отдавна бяха излезли от пределите на саксиите ги настаних веднага в градината . Мисля , че там ще се чувстват по-комфортно .
Днес ми се наложи да спася и доста луковици от бял зюмбюл . Дали ги на нашия хазяин , а той не ги насял всичките . Остатъка оставил в една купа . Те бяха целите подгизнали . До няколко дни със сигурност щяха да изгният . Тази пролет със сигурност няма да цъфнат , но се надявам поне да ги запазя .
Като цяло градинката ми вече се събужда - изглежда доста по - свежа , по - цветна .
Лалетата също доста добре се развиват .
Заложихме лозови пръчки . Надявам се да се окоренят , защото имаме много голяма нужда да засенчим площадката пред къщата . Тази година се надяваме на тиквите и кратунките да ни дарят с този летен оазис .
Бодливите глони на розите започват да се покриват със свежи листа . През май - надявам се и с уханни цветове .
Най - вероятно февруарският ми разказ ще спре точно тук . Ще се срещнем отново през март .
