Още от първата ни зима тук , на село , си мечтаем за оранжерия. Когато януарските дни започнат чувствително да нарастват , а лъчите на слънцето стават все по-топли настъпва времето за разсади. Началото е лесно- отглеждаме ги вкъщи на топло и светло до прозореца . А после ? Често се случва някоя закъсняла слана да охлади желанията и труда на ентусиясти като нас. Тази година според нумерологията е под въздействието на деветката - т.е. година на финалите ( поне аз така си я наричам и за това финишираме по доста точки от плановете ни) .
Миналата неделя си купихме оранжерията. Това беше един много щастлив и дългоочакван момент за нас. Не я снимах като купчина желязо, но заснех част от строежа и. Вчера беше големият ден .
Ето така започнахме - с подреждането на металните дъги и укрепването им с тръба и тел. Направихме си вход и гръб. Размерите и се оказаха доста прилични и напълно достатъчни за нашите нужди 7,70х3 метра. Тук ще се приютява ранната ни продукция.
След това изкопахме вада около нея , в която положихме полиетиленовото покритие. Краищата му затрупахме отново със същата почва и готово! Вече си имаме оранжерия.
Вътре е топло , а питомците ни са защитени от бурни ветрове и пролетни слани . Достатъчно е висока и можем да стоим изправени в нея. ето, сега ще надникнем и вътре.
Това е то - един тунел , а в края му - найлон . Тук ми липсват усмивките на фейсбука. Под голямото покривало останаха спанакът и втората марулена реколта. А строителният надзор вече чука на вратата.
Справили сме се добре. Като цяло това удоволствие не се оказа твърде голяма инвестиция. Ще съм конкретна и в цифри заради всички желаещи да се сдобият с оранжерия. Металната конструкция я закупихме от един дядо , който вече се отказва от градинарството заради многото десетилетия в биографията му. Единадесетте дъги и свързващата ги тръба ни излязоха 35лв. Найлон с ширина седем метра и дължина - дванадесет струва 45лв. А дъските за вратичката са от стари непотребни палети. Шепа пирони, две панти, кутия кабърчета и снопче тел... И най-важното - желанието и един ден работа.
За растенията в оранжерията ще разказвам по-нататък. А сега ви пожелавам лека нощ!
