ОКТОМВИ

Ето така започва октомви ( моят любим месец) - с много слънце и есенно събиране на последните за сезона зеленчуци и почистване на растителните остатъци .
Снимах последните домати , преди да изчистим изгорелите им стебла . Този сорт жълти чери домати се оказа много добър - зрее първи и изкарва до слана . Доста е устойчив на заболявания. Плододава обилно , а плодовете му не загниват , не се пукат и са много вкусти и месести . Дори и се самонасява .

 Есенната царевица също се оказа добър избор . Всички много и се радваме ! Засадихме я в първите дни на август .

 Така наречените върхарки ни изненадаха с вида си ! Вижте ! И чушките имат сърца !

СЕПТЕМВРИ

 Настъпи месецът на хладните сутрини и подранилите вечери . Месецът на надеждата , че и утре сутрин сланата няма да ни е дошла на гости . Времето , когато всичко става различно .
Растенията заприличват на старци - бавно нарастват , рядко плододават , и започват да линеят . Съвсем бавно и невидимо започват да накланят глави към корените си , докато съвсем не се сгромолясат на земята .
 Есенните радости започват да навлизат в живота ни бавно и безвъзвратно , понякога без дори да забележим . Листата на дърветата получават златно-червената си окраска и застилат плътен килим по влажната и топла земя .
 Тиквите - може би това е първата ми асоциация с есента . Ето ги и нашите цигулки . Съвсем скоро ще започне да се лее сладкия им аромат , премесен с канелени нотки из моята кухня .

 Времето на зелето и броколите настъпи . Така ги чакахме , с нетърпение ! А есенната царевица ни изненада с вкуса си . Все пак е последната за тази година .
 А цветята - далиите вече положиха големите си цветни главички на земята . Дотежаха им дъждовните капки , а вятърът безпощадно изсичаше вече задебелените им стебла . Само се надявам да са направили грудки .
 Рутбекията - моето слънчеце в градината ! Така ме радват жълтите и цветчета . Усмихват  ми се дори и в дъждовните есенни дни .

 И една огромна изненада ! Миналата есен една много мила дама ми подари цветя и семена . Между коренчетата имаше и маргаритки , които всъщност се оказаха тези прекрасни лилави многогодишни астри ! Прелест и ухание на едно място !

 Като стана въпрос за подаръци - от една друга приятелка получих индийски люляк ! Малките му пеперудени цветчета неуморно разперват криле над зелената трева .

АВГУСТ

 Това е месецът на слънцето , месецът на топлината и разбира се на прибирането на реколтата. Реколтата не винаги е продукт - домат , краставица или картоф - тя понякога може да е просто миг на наслада .

 Този месец започна в едно от най-красивите кътчета в България - Родопите . С тях си приличам и то много . Сменяме си настроението на всеки кръгъл час - просто ей така , за разкош . Не успяваме да балансираме , а просто залитаме между крайностите .

 Понякога огнището си е огнище , понякога превръща се в басейн . Понякога и пътищата се превръщат в реки . Красиво е ! Всеки миг от животът ни е красив и безценен . Просто трябва да умеем да ценим всичко - от всеки слънчев лъч до всяка дъждовна капка .

  А най-красиво е утрото след дъждовната нощ !

  Навсякъде е толкова красиво , но най.красиво е да се завърнеш У ДОМА ! Точно там , където си успял да превърнеш тухлената къща в дом , там където отглеждащ любовта , доверието и спокойствието . Там където създаваш със своите собствени сили - с душата си . 

 Красивите гледки в планината са дело на много художници - слънцето , вятърът , водата ... А тук рисуваме ние - ние избираме , ние подреждаме , ние се грижим за нашия малък свят . 

 Ето така изглежда моят август , тук , у дома . С дъх на печени чушки и карамфили . Странна комбинация , и все пак типична за един селски двор . 

 Настъпи времето да се порадваме на труда си . Чушки , домати , патладжани - това е на дневен ред . Следват лютеници и тиквеници . И нещо наистина невероятно вкусно - печени червени чушки пълнени с домашен фасул .

ЮЛИ

 Дните се търкалят , все едно са броени минути . Захващаш нещо , а нямащ време да му се насладиш , да го довършиш . Само тичаш , препускаш бясно , а финал няма ! Питам се къде да спра ? Е , и отговор няма ! Животът е такъв - нито да продължиш да тичаш , нито да спреш да отдъхнеш . Все ще изгубиш нещо , все ще се питащ какво би било , ако беше избрал другата пътека . И аз все се питам ... Когато няма стабилно рамо , на което да положиш глава , когато няма местенце , където да се сгушиш и поплачеш , тогава можеш само да се бориш със зъби и нокти , да хапеш и да дращиш , да се вкопчиш в идеите си като удавник за сламка .

 Всеки човек има само две ръце . С тях не можещ да държиш целия свят . Можеш да хващаш , но трябва и да пускаш . Трудно е да избереш коя длан да отпуснеш - лявата или  дясната . Но изборът е само между двете . Трети вариант има - да си останеш на същото кръстопътче .

 Често си казвам , че щастието е именно в трудния избор , в малките жестове и в голямото сърце . Трудно ми беше да се науча да подарявам , но обичах да получавам подаръци . Скоро открих , че да зарадваш някого е по-голям подарък , отколкото да получиш каквото и да било .

 Покрай форумите , групите във фейсбук и блоговете , започнах да откривам своите сродни души . и странно - все са на доста повече години от мен . Чудя се , аз ли обърках епохата , в която се родих ? Възможно ли е да се чувстваш по-добре в компанията на хора , които не познаваш , отколкото с хората , с които делиш една кръв ?

 За да се чувстваме щастливи , обикновено хората си измисляме празници , събираме се , усмихваме се . И пак се питам защо ? Защо злобата се появява и тук - в най-хубавите ни мигове , в най-слънчевите ни дни . Усойниците се промъкват тихо из между нас , усмихват се и ни хапят . Бавно отпускат отровата си ... и вече е късно . Късно е , вече си натровен . Има противоотрова , но понякога тя спира да действа . Когато усойниците са в дома ти , когато разрушават гнездото ти и се докопат до най-ценното - душевния ти мир , всичко е изгубено . Битката приключва , а точката е в техния отбор . Да , разбира се , че и този път успях да премина през злобата и завистта . Но всеки път цената на изправянето се покачва . Ето го и решението - прогони опасните влечуги от дома си ! Но не може , те са част от него . Те са най-близките ти хора , и всъщност най-големите ти зложелатели .

 Аз ли ? Аз съм просто една снаха , която не умее да готви , която използва съпруга си и гледа зле детето си .

 07.07.2014

 Е , нов ден , ново настроение , ново вълнение . Това им е хубавото на дните , че идват и си отиват . Едни са тъжни , други дъждовни , а трети - пълни с изненади . Приятно е , когато на човек му се случват хубави неща ! Например , цветята ми започват да цъфтят като полудели . Има още два месеца лято , и да се надявам и на един топъл септември . Ще им се радвам , ще си цъфтим заедно ... И така до първите слани . 

 В момента съм на вълна далии . Гледам ги и им се радвам - всяко растение си има индивидуална украса . Като хората са - всеки и е сам за себе си . Не е редно да сравняваш хората помежду им . Да ги делиш на можещи и НЕУМЕЕЩИ  , на умни и неразбиращи , на модерни и изостанали в средните векове . 

 От три дни си мисля точно по тези въпроси . Често се чувствам като телепортирана от по-ранен период . Не успявам да откривам у връстниците си , нещата които ме топлят . Не съм от майките , които цял ден пазят столовете в кафенетата . Маникюрът ми е много специфичен и нетрадиционен - често имам кал под ноктите . Обичам си цветята , тревата и доматите , обичам да плета , да бродирам , да творя . А това май никак не е на мода . Редно ли е да намирам повече общи теми със седемдесет годишният си съсед , отколкото с двадесет и пет годишните майки ? Редно ли е да се вълнувам повече от разговорите с жени , на възрастта на майка ми , отколкото със съученичките си ? Ето за това си казвам често " Момиче , Ти не си от този свят !" .

ЕДНА ОТ ИСТИНИТЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

 Много се радвам на хора , които обичат природата , животните , растенията . В този филм се засегна , макар и бегло , истинската причина , поради която хората бягат то този тип работа - животновъдство и растениевъдство . Българската държава поставя много ограничения пред производството на дребните селски стопанства . Тези фермери казват , че не могат да покрият изискванията по марка 26 за продан на 60% от суровото мляко на мандрите , а имат 280 дойни животни . Представете си семейство , което тръгва с 10 , 20 или 50 животни ? Как ще се случи това ? 

 За много от познатите ми е ясно , че аз обърнах живота си на 180 градуса . В момента отглеждам плодове , зеленчуци и подправки , като се старая до минимум да огранича използването на химически вещества . Тъй като при мен сметката е много по-проста , ето как стоят нещата . Аз имам пет реда домати . На ред има по 50 корена . Това прави 250 корена . Каква цена трябва да им поставя , за да мога всеки месец да плащам на държавата осигуровки от 75 лв , и един път годишно да платя десятък на припечеленото . Бих ли могла да имам някакъв нормален доход ? Да не говорим за инвестиране в разширяване на стопанството . Вярно , освен доматите имам и краставици , и пипер , и патладжани , но всичкото това се случва на един декар обработваема площ . 

 Освен тази сметка има и други фактори , които влияят пряко на продукцията . Например последните две седмици е прекалено влажно и студено . Доматите се избистриха , но поради липса на интензивното слънчево греене не зреят . Дори част от тях започнаха да гният , както са на корена . Ягодите също изгниха , още неузрели . Краставиците горчат от пренапояването . А нови завръзи няма нито по доматите , нито по пипера , нито по патладжана . Причината е , защото дъждовната вода отмива прашеца и не може да се опрашат цветовете . 

 Ето за това хората бягат от селата . Ето за това е по-лесно да продаваш тютюн , чорапи и прах за пране нелегално , вместо да си продадеш доматите . За това цяла зима ще ядем полско зеле , а българското ще гние на полето .
https://www.youtube.com/watch?v=AoMz6Tsme6M

БАБА

 Обичам да пътувам . Обичам и да надничам през ажурните огради на селските дворове . Плаче ми се ! Когато видя рушащи се къщи , а вратите им обрасли с трънаци се замислям - колко струва смисълът на един живот ?

 Отговорът е учудващо лесен , но засяда в гърлото като огромен залък - животът ни не струва нищо ! Питам се и колко време ще е нужно на нашите наследници да ни забравят - осем години са напълно достатъчни .
 Днес ! Странен е днешният ден . Празник е ! Един тежък празник , който ме връща назад . Едно нелепо съвпадение или тежкият жребий на живота . Не зная ! Няма и да науча .
 Когато бях малка ( толкова малка , че дори и спомените ми са в черно-бяла гама ), баба ми разказваше за лазарките . Те били красиви млади девойки , червосани и белосани , окичени с най-красивите пролетни цветя . Ходили от къща в къща и пеели за здраве , а стопаните ги дарявали с яйца . Толкова красиви изглеждат тези лазарки в ума ми . И ще си останат същите поне до догодина , защото никога не съм ги виждала . Днес пропуснаха дома ми - селската къщурка в края на калния двор . А баба я няма точно от осем години . Съдба !

 Има моменти , които е запечатват в съзнанието ти завинаги . Пред моите очи стоят един календар и няколко ненаправени палачинки . Точно там за последен път говорих с моята баба. Беше петък . Тя притваряше очи пред големите цифри , защото бяха твърде малки за да се промъкнат през замреженият и поглед и ме питаше: " Тази неделя ли е Връбница или другата ?". И аз започнах поредната лекция : " Тази неделя е нищо , другата е Връбница . Съботата преди Връбница е Лазар , а по-следващата неделя - Великден !". Продължавайки да се взира в календара ( в нищото ) , промърмори тихичко " Ех баба , ако виждах щях да направя тиганички , да си хапнем ... Твоите стават по вкусни , моите са много клъсти . И курабии правех по Великден ..." Не я изслушах , а набързо започнах втората лекция :" Аз сега постя , за Великден ще направя и палачинки , и курабийки , но не знам рецептата . " . Баба обеща да помага ... но не го направи . Тръгна си без да дочака моминските песни за Лазар , без да си вземе върбичка , без да ми разкаже още веднъж за чудните празници от нейното детство . Стотината червени яйца в зимника на Баба Попадия ще си останат здрави , а тиганичките - неплатеният дълг.

 Колко са осем години ? Достатъчно , за да изтрият предходните осемдесет и четири . И не съвсем , защото и днес има кой да направи тиганички !

РАЗМИСЛИ ПРЕЗ ЮНИ

 Юни започна със спасяването на няколко саксийки с цветя от сигурна смърт. Напоследък се отдадох на спасяване- на животни, на цветя, на  деца... Защо ли? Защото няма кой да спаси мен самата. Или по-точно защото се страхувам сама себе си да спася.

 Депресията често спохождала хората . Питам се , чий плод е тя ? Най-вероятно на безсилието, породено от невъзможността за свободен живот .

 Аз ли ? Аз  обичам да създавам , да разкрасявам ... да обичам . Но правя точно обратното - затварям се сама и слугувам на чуждите грешки , дори трябва да нося отговорност за нечие нехайство . През последните седмици се отдадох на дълбок себеанализ . Списъкът ми с желания се оказа доста скромен и постижим в доста кратки срокове, единственото от което се нуждая е смелост .
 Нали съм си даскалица по природа - винаги списъците ми са пълни с точки , подточки , тирета и звездички .
 1. Искам да съм майка ! Нали вече съм , но не съм . Имам си син , с когото се разделям всеки ден по девет часа , при положение че той се нуждае от мен . Аз от него също . Ставам рано , будя го и го изпращам ревящ при чуждите жени да ми го гледат . А аз конструирам чуждите кожени якета . И каква е ползата от това ? Една никаква заплата , много , много нерви и едно плачещо и болно дете . Решение има за всичко . И аз открих своето , но се страхувам да го взема . И защо ли се боя да заживея в мечтите си ? Може би заради самия страх , заради грешната нагласа , натрапвана от родителите ни , от остарелия морал на българското общество и християнските ценности . Може би защото биологично сме програмиране да бъдем жертви , да сме слаби , да будим съжаление . Толкова ли е страшно да се изправя срещу криворазбраната цивилизация и да се отдам на собственият си майчин инстинкт ?
 2. Както всяко живо същество и аз имам собствени нужди. Те са слънце , вятър и вода . Колко често чувам присмех зад гърба си , когато кажа че се прибирам в къщи , на село . Чудят ми се хората на глупостта - как може млад човек да е влюбен в мотиката , в труда , в заробването (свободата). За по-голямата част от българския народ животът на село си е истинско наказание, мъчение и затвор. Трудът се е превърнал в нещо срамно , а калта под ноктите си е направо недопустима . Повечето граждани са със селски произход и се хвалят с мързела и с безотговорното отношение към труда на родителите си ( било те възрастни или покойници ) . Майките се гордеят с модерните си деца - тези , които по цял ден стоят пред компютрите  , не подхващат никаква къщна работа и вечерят по ресторантите . Точно такива са младежите , които нашето общество толерира . А тези , които обичаме слънцето , водата и земята сме луди на изчезване .
 3. Искам да си купя земя и да си построя къща . Това ще ме накара да се чувствам по-сигурна , по-стабилна , по-независима. Искам да имам свое местенце от където да тръгвам и където са се завръщам . Искам детето ми да не обикаля чуждите къщи , да се страхува за утрешния ден , да няма къде да подслони децата си .
 Ето това е моят план ! Не мисля , че е дълъг и егоистичен . Той просто е необходим , за да мога да доизградя човека в себе си , за да мога да дам крила на хората , които обичам .

 Както дните ни се търкалят един след друг , така и плановете , и списъците са просто едни хвърчащи листчета - при най-лекия повей на вятъра се разхвърчават . После е трудно да ги съберем и подредим , да ги степенуваме , да ги осъществим . Някои наши желания понякога стават маловажни на фона на днешния ден . А на утрешния - те просто са изчезнали .
 Има дни, в които се нуждаем от свобода , в други - от слънце , в трети - от здраве . А може би най-голямото лекарство се крие точно тук , в самите нас , в нашите сърца . Кога ще открием най-голямата си сила , най-невероятния и безплатен лек зависи от самите нас . Любовта лекува всичко , а страхът ни спира , дори и да обичаме ни забранява . Колко тривиални изводи - същевременно прости , а неизпълними .

 От много време насам търся лек за кашлица. И никой сироп не помага , лекарите вдигат рамене и мълчат . А най-силното лекарство се оказах именно аз - мама . Когато мама е тук страхът е по малък . Има кой да ти подаде водичка , има кой да ти държи ръката и да те гушка , в миговете когато въздухът не достига . Ако мама беше тук и по-рано , може би кашлицата нямаше да омаломощи детското телце толкова много , може би всичко щеше да е наред ... Може би ! Но мама трябваше да работи . И все още трябва ! И пак трябва да избирам ... Трудно !

ЮНИ

„Една, че две, че три усилни

и паметни години… Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

        Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и — вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

        ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше —

в земята зърно се опече…“

05.06.2014

Като цяло великата Каравеловска градушка си беше през май , но наводненията продължават и до сега . Избените помещения и вкопаните етажи се пълнят с вода . Улиците се превръщат в реки , а дворовете - там нищо живичко не остана . И нашият труд замина на вятъра . В местност над селото , ние се грижим за едно малко лозе , и за два огромни асмалъка в самото село . Горките лозички ! Плачеше ми се , когато ги гледах . Листата им , където ги имаше , приличаха на дрипи , клончетата изпочупени ... А сезонните зеленчуци - и помен нямаше от тях .
 Нашето село (Скутаре) се намира на 70 км от родното село на съпруга ми ( Каравелово) , по въздух най-вероятно няма и 50 . Разликата беше огромна - баба се обажда да каже , че пороят е напълнил избите и кладенецът прелива , а ние през това време си пояхме насажденията . Мъчно ми стана . Яворов много добре е описал селските неволи в емблематичното си стихотворение "Градушка " . Дано повече да няма такива тъжни новини тук , на страниците на моя фото-дневник .
 При нас за сега всичко е наред . И не съвсем - заради влажното време маната и листните въшки се опитват да унищожат всичко по пътя си . Борихме  се с тях с безобидни средства , но играта загрубя . Ситуацията ни се изплъзна от ръцете и прибегнахме до тежката артилелия - купихме си фунгицид .
 Вече усилено берем плодовете на труда си - картофи , тиквички , краставички има в изобилие. Грахът и зеленият фасул започнаха да се развихрят . Доматите са си все още зелени , а пиперът сега започва да цъфти .

ЦВЕТЯТА ПРЕЗ МАЙ

 Те остават на по-заден план , защото са и на по-малка площ . От топлото време луковичните преминаха много бързо , а семеначетата се забавиха , та градинката ми остана без цветя .
 Алеята с теменужките мое производство се разхубавява все повече и повече .

И синята трябваше да е червена , но тя си има собствено мнение . Реши , че трябва да се различава от всички останали .

Купешките са в своя пик , а бабините детелинки стават все по-пищни .

Имам си и нови попълнения - карамфилчета , но докато достигна желаният ефект ще почакам доста.

13.05.2014

 Има и други цъфтящи из моята градинка , но като цяло тя е доста скромна . Старая се да е красива , но с подръчни средства , подарени семена и резници под буркан нещата се развиват бавно . 

 Част от игликите все още са отрупани с цвят - може би защото по обед остават под сянката на люляка . 

 Няколкото коренчета невен се превърнаха в едно огромно цветно петно , което поглъща в семе си всичко наоколо . 

 Детелинките са прекрасни . Радват окото с розовите и белите си цветчета . 

Теменужките най-накрая се засилиха . 

Ето я и спасената роза - тя е в невероятно красив цвят , който не може да бъде описан . 

 Да се надявам , че някога и хортензии ще красят двора ми . Някога . Резниците под бурканчета не са като контейнерите с вече разцъфтели цветя . Трепериш им , надяваш се да оцелеят и ако всичко е успешно им се радваш . За съжаление тази част никой не я вижда . Има един тип "опитни" градинари , които с чужда пита помен правят . Най-неприятно ми е те да ми дойдат на гости и да започнат да ме съветват . С пари всичко става , без пари - също , но иска много повече любов и търпение . Тази хортензия пристигна чак от Созопол от една любезна дама . Благодаря и , че откликна на молбата ми . 

 Когато цветята са малко си представям , че лайките са маргаритки . Върши работа ! 

 И за финал Трънчовците . Тези двамата цъфтят за първи път , а са ми питомци от 2009 . Тогава те бяха едни малки трънчета , а сега са изпълнили саксиите .

 21.05.2014

 Ще направя бърза обиколка из майските цветя , че ме чака бране на ягоди , дано да има за сладко . Времето си лети , розите започнаха да красят дните ни , а ароматът на рарамфили и невен се носи из целият двор . 

 Спасеното жълто мини си стана направо истинска роза . 

 Червените ароматни трендафили започнаха да разцъфтяват .

Тази много я харесвам , може би защото и тя е в списъка със спасените .

  Цветните водопади започват да преливат от саксиите .

 Осана само да се сдобия с мечтаното бяло сакъзче .