неделя, 29 декември 2013 г.

КОКИЧЕТА

Тази година приключва . Оставащите дни се броят на пръстите на едната ми ръка . В този момент би било редно да кажа няколко думи за нея и да ви честитя настъпващата 2014 .
Не ! Ще ви честитя настъпващата пролет ! 
 Моите предвестници вече показаха главички . Някои дори са вече с балните рокли ! 
 Това цвете винаги е спирало дъха ми , неговата воля преодолява всичко - студ , лед и дебел сняг . 
 Пожелавам на всички ни да сме като кокичетата - да преодоляваме трудностите , които ни сервира живота , с нежност , с красота , с аромат предсказващ пролетта ! 
Нека зимните неволи да останат далеч зад гърбовете ни и новата 2014 да ни бъде пролетна , да ни отърве от тежестта на ежедневието и да ни събуди за нов живот . Живот изпълнен с цветове , зеленина , топли слънчеви дни и дъх на пролетни цветя ! 

вторник, 24 декември 2013 г.

БЪДНИ ВЕЧЕР

За първи път щяхме да празнуваме Коледа само ние тримата - нашето малко семейство ! Все пак това е годината на изненадите - оказа се , че много хора мислят за нас и не ни оставят сами по празниците . Имаме си гост от далечна Германия ! Да ни е добре дошъл ! Дядо Митко (съседът) и той вече не е чужд за нас човек и често споделя ако не трапезата , то поне храната - притичвам по пантофи до тях да му занеса нещо топло , току що излязло от фурната .
Днешният дълъг ден започна както винаги - с аромата на кафе и чай .
Продължих с печената тиква по специалната рецепта на кака . То и тиквата ми е от кака  . То и кака не ми е кака , а ми е колежка и съселянка . Благодаря ти какче ! Тиквата стана уникална ! 
Рецептата е проста - тиквата се обела и нарязва , залива се с един компот от дюли , поръсва се с още някоя лъжица захар и се слага във фурната . Ароматът е невероятен , вкусът - също. Благодаря и на дядо Митко и баба Каба (Магда) . Те много ми помогнаха за компота . На компота ще му отделя публикация - историята му е много дълга . 
Реших да експериментирам с едното основно ястие - печени червени чушки с боб . Най-важна е идеята , оттам нататък рецептата е - докато замирише вкусно . 
Избрах си от кафявия боб - наше производство . Сложих го да се свари . Какво върви на боб ? Лук разбира се ! Нарязах го и го запържих . Настъргах и едно морковче . Сложих в тигана и сварения вече боб и половин буркан домати , малко сол , чубричка  и накрая магданоз . Напълних чушките със сместа и във фурната . Така направих цяло ястие с отгледани от нас продукти . Получи се невероятно . В името на фотосесията се заврях в парника с марулите . 

Бъдни вечер без сарми не може . За тях няма да ви разказва дълго - те са си обикновени постни сарми със кисело зеле пак от нашата градина . 
Питката заема централна роля на трапезата в тази свята вечер . Реших да заложа на сигурното . Замесих по-голямо количество тесто за да имам и за колаци - все пак очаквам коледари да посетят дома ни . 





Е , коледарите пропуснаха дома ни , въпреки че пътната врата я оставих отворена . Дойде време и за питката за трапезата ни . и нея направих с много любов , с много надежда за по светли дни , с желание да сплотя семейството си .


В 23:30 паричката все още не се е паднала на никого - няма желаещи да си хапнат питка . Телефоните с много ексти и интернет са вече и на коледната ни трапеза . 
ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ ?

петък, 13 декември 2013 г.

ЕТАП ВТОРИ - ЗАСНЕЖАВАНЕТО

Най-красивото нещо на зимата е снегът . Обичам да наблюдавам как из въздуха се гонят хиляди бели снежинки . Както спокойно се въртят и танцуват биват понесени на далеч от палавия вятър . След дългия си път , те кротко полягат върху черната вече земя , върху голите сивкави клони и редките зелени стъбълца на тревата . 
Бяло !
 Красота ! 
Тишина !
Първите снежинки започнаха да покриват земята ! За мое съжаление не успях да им се нарадвам . Бурният северен вятър не спря през целия ден .




 Розичките вече са със зимната си украса .

 Хризантемата съвсем премръзна под бялото кожухче .



 Вече всичко е бяло .
 След снежният ден утрото беше много студено .

 Пасифлората и семената на телефончето са покрити с бели кристалчета .
 Дворната лампа е като от приказките .
 А борчето на дядо Митко е невероятно ! Вече мирише на Коледа .
 Времето се изясни , слънцето се показа за кратко привечер .

 Сиянието над селото ме остави без думи . Почувствах се на правилното място . Сякаш някаква божествена сила ми показа , че тук наистина е моя дом.






 Сиянието ставаше все по-голямо и по огнено .


вторник, 10 декември 2013 г.

ЕТАП ПЪРВИ - ЗАСКРЕЖАВАНЕТО

Есента си отиде . Вече е зима . Това са последните есенни дни в моята малка градинка . Мъчно ми е , когато студът започне да рисува върху цветята , но всяка приказка има своя край . Когато ледените кристалчета заблестят върху растенията , започва една нова приказка - зимната .
Последният розов цвят е вече премръзнал . 

Листата на другите рози също .

Броколите са като изписани 

Една от любимките ми все още не се беше предала .