Най-красивото нещо на зимата е снегът . Обичам да наблюдавам как из въздуха се гонят хиляди бели снежинки . Както спокойно се въртят и танцуват биват понесени на далеч от палавия вятър . След дългия си път , те кротко полягат върху черната вече земя , върху голите сивкави клони и редките зелени стъбълца на тревата .
Бяло !
Красота !
Тишина !
Розичките вече са със зимната си украса .
Хризантемата съвсем премръзна под бялото кожухче .
Вече всичко е бяло .
След снежният ден утрото беше много студено .
Пасифлората и семената на телефончето са покрити с бели кристалчета .
Дворната лампа е като от приказките .
А борчето на дядо Митко е невероятно ! Вече мирише на Коледа .
Времето се изясни , слънцето се показа за кратко привечер .
Сиянието над селото ме остави без думи . Почувствах се на правилното място . Сякаш някаква божествена сила ми показа , че тук наистина е моя дом.
Сиянието ставаше все по-голямо и по огнено .
Първите снежинки започнаха да покриват земята ! За мое съжаление не успях да им се нарадвам . Бурният северен вятър не спря през целия ден .
Няма коментари:
Публикуване на коментар