Още преди да дойде Пролетта
дори преди средата на януари
се показаха високо над пръста
белите кокичините камбани.
Как искам да се наведа, да ги откъсна
с премръзнали по януарски пръсти
да ги сбера в букетче красота
да ги прибера на топло вкъщи.
Но гласа на баба секна тишината.
Спря набързо зародилия се порив.
Странно! Бабо, ти нали си в небесата?
А за тях небето е истинския покрив.
Още през първите януарски дни се показаха тези малки вестоносци. Толкова нежни и същевременно смели те ясно ни казват "Пролетта вече е тук!". Звучи странно ,но е истина. Голяма част от луковичните вече са показали зеленеещите си връхчета над почвата, а пъпките по дърветата наедряват с всеки изминал ден. И птичките започнаха да пеят онази различна песен, символ на новото начало.
Когато Вятърът успее да прогони Мъглата, а Слънчо провре лъчите си през облачното одеяло, светът става по-различен.
Игликите също не пропускат да покажат красотата си. Макар и с извехтели от студ цветчета, те не се отказват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар