Ето такъв апел отправи любимият ми синоптик Емо Чолаков от ефира на БТВ на 6 март! Посмяхме му се на поредния бисер и след около два часа видяхме как тази иначе много мила старица затрупва двора ни със сняг. Тупаше си тя юргана с цялата ярост, която братята и взети заедно не притежават. Тъкмо си бяхме открили тунелите с марулки, чесънче и лук. Но ей я бабата напук зави ги със юрган- дебел, студен и тежък сняг! Дори и госпожите от детската градина си останаха без осмомартенски зюмбюлчета. Снегът и тях не бе пожалил.
Кокошчиците, патетата и младото петле също за първи път се срещаха с подобно нещо. Бяха доста любопитни и същевременно се ровеха като деца из пухкавата бяла пелена. Когато успяха да изконсумират и последното бяло петънце ги пуснах до къщата. А играта продължи със същия интерес. Добре , че се справят сами. :) Не се налага да ги преобличам, когато се измокрят!
Кипарисите също бяха привили снага под тежестта на снега. Все още са толкова малки, и все пак са толкова пораснали. Все пак баба ги отгледа от семена и ми ги даде когато едвам се виждаха над земята. Сега част от тях стигат заветната височина на коленете ми.
Розите се разлистиха доста рано, а капризите на Баба Марта успяха да окършат част от крехките филизи.
Само стеблата и листата на нарцисите стърчаха над повърхноста като малки зелени свещици.
Детската пързалка вече я бяхме инсталирали трайно на двора, та и тя беше заснежена.
Обръчите на тунелите са единственият знак, че под белотата се крие зеленина. Май не ви се вярва, че отдолу има марулки, високи по една педя?
Една бърза разходка из двора, надникваме леко и над леля Надкината къща и започваме да чакаме земята да изпръхне. И все пак, дори и по никое време, този сняг ни развълнува истински. В нас все още живеят деца. Тази зима ни беше втора в селската къща, а ние все си мечтаехме за сняг. Макар и по мартенски той се появи и ни зарадва много. Все пак това е най-дебелият сняг в селския ни живот! Сега остава да сбъднем само още една голяма мечта. А когато и това стане, за нас щастието ще е пълно!
Имаме арпаджик и чесън за садене, също и доста картофи. Докато чакаме да се случи чудото, работата кипи усилено в дядо Митковата оранжерия. Там сме настанили разсадите. Репортажът от там ще е в друг пост, защото този смятам да го завърша с днешния сняг! Да , и днес Бабата ни показа, кой е президентът! Макар и не много обилен, той отново ни направи поразии. Вижте ги сами!
Този път зюмбюлчетата (зинюите) са леко поръсени, а не затрупани. А любимото ми бабито зинюло вече носи аромата си навред!
Пламъчетата на нанарцисите започнаха да показват жълтите си окраски, а кипарисчетата отново бяха отрупани в бяла премяна.
И още една бърза обиколка на двора и .... дописане от мен. Очаквайте репортажа от оранжерията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар