четвъртък, 17 април 2014 г.

ВЕЛИКДЕН

И тук няма да изневеря на стила си - ще пиша няколко последователни дни .
Този Великден е много специален за мен и семейството ми . Той е нашата реализирана мечта . Ще го посрещнем тримата в малкият ни селски дом , с домашна салата , домашни сладкиши и красиви яйца . Подготовката започна днес - на Велики четвъртък с една доза курабии . Това е рецептата за приготвянето им .
5 + 2 яйця
0,7кг захар
1,5 кг брашно
1 кофичка кисело мляко
0,25кг мас
2 пакета амонячна сода
1 чаена лъжичка сода бикарбонат
2 ванилии
кората на един лимон
Като за начало започвам с яйцата - поставям ги в дълбок и достатъчно голям съд. Добавям и захарта и разбивам с миксер до получаването на еднородна смес .


След това добавям млякото , двата вида сода , ванилията , лимоновата кора и маста .


Тази смес спокойно поема около 25 супени лъжици брашно , преди да продължа с доомесването на ръка .

Оформя се кладенче в пресятото брашно и се изсипва сместа в него . Меси се докато се получи меко тесто . 

Готовото тесто се разделя на топки и се разточва кора с дебелина около 4мм . Нарязва се във форми по желание . 
Готовите фигурки се подреждат в набрашнена тава , намазват се с разбито яйце ( Към две яйца се добавя една супена лъжица вода и една супена лъжица олио . Разбива се до еднородна смес . ) и се поръсват със захар .


Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса до порозовяването им . 

От същото тесто правя и още един вид сладки . Наричам ги охлюви - те са с пълнеж от мармалад . Този път заложих на домашно приготвен от сини сливи . Пак се разточва кора и в единия и край се слага мармалад . Изсипвам бурканчето в пликче и отрязвам малка дупчица в единият му ъгъл - така с подръчни средства се получава идеален пош за еднократна употреба . 

Завивам тестото така , че да се обвие мармалада и оформям фитил . Нарязвам го на парчета , намазвам с яйце и поръсвам със захар . после ги нареждам в добре набрашнета тава .

По тази рецепта се получава голямо количесво курабии - при мен едва се събраха в две тенджери . 


Да ни е сладко ! 



Напоследък се начетох на разни мнения за домашно приготвената храна - колко гнусно изглеждала , как тавите не блестели от чистота , а кухненският плот бил набрашнен и надраскан . Ами така е ! Кухните , в които се приготвя ежедневно храна , не изглеждат като от страниците на лъскавите списания . Там често положението е като след война , особено ако има и малки помощници . В тях не ухае на скъп парфюм , а на манджа , амонячна сода , и не щеш ли - понякога и на ванилия . Не всички семейства могат да си позволят да се хранят в ресторанти , посудата да им е на известна марка с керамично покритие . Има кухни , в които всички тави са от сватбата на баба , а тенджерата под налягане от тяхната собствена , но това не прави удоволствието им по-малко , когато се съберат около масата . Вярно , че може  постният фасул да е сервиран върху поизбеляла мушама , но това е чарът на семейното гнездо .
Моята кухня е тази от мечтите ми , не защото е като от списание , а защото изобщо я има . Когато избрахме тази къща за наш дом , се оказа че няма обособена стая за готвене , за това решихме да превърнем остъклената тераса в кухня . Разполагахме с ограничен бюджет , но успяхме да измайсторим минимално необходимото за една нормална кухня . Плочките са старомодни , а качеството им е второ , но само с едно забърсване ( и малко търкане ) заблестяват като огледало . Плотът и шкафовете са ни бели , защото белият материал е най-евтин , а и имахме половината от необходимия отново в бяло . Черпаците са ми реликва и тавите също , а чиниите на цветя - мечтан подарък за осми март . 
Не , мечтите не се сбъдват сами , за мечтите си човек трябва да се потруди ! 
От големите прозорци се разкрива чудна гледка към цветната ми градинка , зелената поляна и вкусните ми зеленчуци . Точно тук ще създам магията на първият ни истински Великден . 




Днес е събота . Съботата преди Възкресение . Започна като една мрачна и дъждовна сутрин и се превърна в един слънчев , цветен и благоуханен следобед . В момента ми е трудно да пиша , защото чувствам ръцете си някак изтръпнали от замесването на козунаците , но се надявам да си заслужава . Разбира се , че си заслужава да превърнеш една стара селска къщурка в дом . Тайната е в няколко дузини цветни яйца , сладки курабийки и благоуханни козунаци . Из всички стаи се носи аромат на ванилия и лимонова кора , а за сега сме на фаза втасване . Представям си като започне и печенето . 

Днес забелязвам , че майките се надпреварват да показват помощниците си . Моят не е в кадър , защото спи . А преди да заспи му "разреших" да принесе в жертва едно жълто яйце , за да върна баланса в отношенията ни . Моят "Ниел " разказва от седмица как щял да боядисва " шанини " яйца и после да ги пука , че търпението му се изчерпа малко преди финала . Докато само го държеше и изведнъш се чу "чук " и последва ръкопляскане и радостен вик " Благу чето ! " , че и най - суровото сърце ще омекне . 

Тъй като това е първият ни Великден като семейство , го чувствам още по-специален . Потрудих се доста , а резултатите са на лице - моето момченце е щастливо . На нас само това ни стига , за да се усмихнем . Нали за това се събрахме , нали това беше целта ни - да отгледаме щастливо дете . 

По Коледа стават чудеса - това е мнението на хората . А нашето - чудесата се случват по Великден . Нашето чудо започна точно на миналият Великден . Година по-късно "чудесата " са се размножили толкова много , че цял ден няма да ми стигне да ги опиша . Не , не е нищо кой знае какво , а е толкова много , и не може да се купи с пари , нито с много пари . Това са цветната градинка , поляната с тревата , плодните дръвчета и храсти , зеленчуците , кокошките , вкусните салати , основни ястия и десерти , прекараните заедно моменти , общите ни цели (15 кокошки , 4 реда домати , 5 сорта картофи , едър салатен боб , няколко нови вида цветя , бялата роза ... )..... И най - вече сплотеността , която започна да се заражда помежду ни . Вече сме наясно , че останахме сами , че можем да разчитаме само на нас тримата за всичко , че трябва да се борим заедно , за да постигнем целта си . Благодаря на Господ , че ни даде тези уроци , че ни показа как само за една година можем да превърнем пустинята в рай , как в старите тенджери могат да къкрят и новите гозби и как най-дребната подробност всъщност е една голяма победа . 

Още от дете Великден го свързвам с нацъфтелите червени лалета и ароматът на лилавият люляк , но тази година е станна - в градината нацъфтели са хризантемите , невенът и червените виоли . 



Най-накрая съм готова с козунаците ! Формулата се оказа много успешна и за това ще я споделя. Рецептата е следната :
1 кг брашно
6+1 яйца
250 гр краве масло ( аз ги направих с равно количество мас и масло)
350 гр захар
1 кубче мая
250 мл прясно мляко
кората от един лимон 
2 ванилии
1 супена лъжица ракия 
стафиди , вишни , орехи 
Млякото го сложих в голям съд ( с телесна температура ) и му добавих една супена лъжица захар , две - брашно и кубчето мая . Разбърках добре и оставих да удвои обема си . 
В друг съд разбих шестте яйца с останалата захар .

Добавих лимоновата кора , ракията , ванилията и десетина лъжици брашно.
Пресях брашното няколко пъти , оформих кладенче и изсипах двете смеси .
Замесва се меко тесто .
След като се получи се продължава да се меси , като постоянно се намазняват ръцете . Тестото "жадно " поема мазнината , омеква и добива еластичност . Оставя се малко от мазнината за оформянето на фитилите и подмазването на тавата за печене .
Оставя се на топло да втаса за около час . Тестото е удвоило обема си и при дръпване се оформят конци .
Оформят се фитилите , в които се поставя плънка по желание . 
Оплитат се козунаците и се оставят втори път да втасат . 
Пекат се на 150 - 170 градуса с вентилатор за 45- 50 минути . 



Да ни е сладко !

Няма коментари:

Публикуване на коментар