АПРИЛ

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? —

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни —

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? —

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни —

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

12.04.2014

 Помниш ли ? Вече само ще си спомням малкото дворче . Там наистина имаше вишна . Някога ... А сега и голямата кайсия вече я няма . Тя простираше големите си черни ръце над изпочупеният плочник и ни пазеше от жаркото слънце няколко десетилетия . Поколения деца играеха под нея . Включително и моето . За броени минути е паднала в жертва на моторният трион . Жалко ! Колко е лесно да се отреже едно дърво - дърво , което не си засадил , под което не си играл ... чиято история не познаваш .

 Кайсията стара полегна с грохот
 върху сивият плочник положи ръце.
 Сълза не отрони - такъв е животът
 един те създава, а друг те сече .

 Ставаш ненужен , стар , изоставен
 никой не плаче вече за теб.
 Децата порастват , забравят , продават,
 обръщат си гръб и тръгват напред .

 Засяхме си ние нови дръвчета
 под които ще има и шепот и смях
 от рано на пролет с бели цветчета
 до късната есен и в зимния сняг .

Момчето ни малко нали ще порасне
на децата си трябва да каже и то ,
че татко му някога с много старание
от малка костилка отгледал дърво .

 Модерната майка коси не продава ,
 но носи във кофа студена вода .
 Нали дървото когато пораства
 иска любов , топлина , светлина ?

 Момченцето малко в мъж се превръща
 но дали ще остане под стария клон ?
 Или пак ще дели и гръб ще обръща,
 а друг ще сече и ще прави подслон .

13.04.2014

 След вчерашният тъжен празник , дойде ред и на днешният - празникът на цветята . И моята градинка празнува , осеяна със стотици пролетни цветя . Първо ще мина покрай лалетата .  Тяхната виолетова багра блести , погалена от топлото пролетно слънчице . Откъснах няколко за иконите в църквата , а по пътя ме спираха , за да им се порадват . Всяка спирка беше много кратка , защото нетърпеливият ми наследник бързаше да си вземе върбичка . 

Спирайки се до лалетата  , един вълшебен аромат ме кара да погледна нагоре . Люлякът ! Най-сетне разцъфтя и изпълни двора с благовонието си .

Градинските теменужки показаха винените си багри . 

Невенът се превърна в едно слънчево море .

26.04.2014

Април си отива . Той дойде с бели цветчета и си тръгва с понатежели от плод черешови клони. Започна с план и завърши с поникнал фасул . Така е - всичко идва и си отива , като оставя своя отпечатък върху всичко и всички . И моят печат го има - в няколко грешки , в няколко малки победи и още планове са изпълнение . 

Днес ми е тежко -

не ми е добре . 

Птица съм , в клетка-

не разпервам криле .

Небето е сиво ,

дъждът си вали ,

а аз съм в затвора

на моите стени .

Градя ги , руша ги

и после за  час

ги издигам високо.

Крия се в тях .

Зазиждам душата  ,

затварям очи.

И плача! Боли !

Докосвам мечтите си ,

а гина от страх

да не изгубя затвора ,

тичайки с тях . 

Открих нещо свое , което отдавна бях изгубила . Или просто го бях скрила добре . Смелостта ми я нямаше , насаждах си страх , казвах "Така е !" и продължавах без дори да опитам да променя нещо по пътя си . Стига ! Това е моят вик . Вече не искам да съм в клетка , а да си припомня как се лети . Преди летях "  над нещата " , които смятах за мимолетен стремеж , а сега гледам надолу , в земята , дори и в най-слънчевият ден . Как се променя човекът и неговият ум , как сам затъпява сетивата си , за да бъде общоприет . Защо ? Нали бях личност , индивидуалност , уникат ? Къде се изгубих ? Може би знам , но не искам да съм вече там , на дъното на хранителната ни верига , да мълча и да свеждам глава , да си казвам заспивай ! 

Една птичка пролет не прави , но реших да съм птица от днес , от сега !Април ми припомни , че птичките пеят дори и по тъмно , дори и в дъжда . А аз ли - вече съм птица - и летя към себе си! 

Капката с упорство и камък пробива . Това първото изречение, което прочетох днес. Замислих се.Ще пробвам и аз. Като мъничка капка и аз ще упорствам,  ще опитвам канарите по пътя си да разруша .

Обещах си да гледам нагоре , в небето . И днес го направих - небето е сиво . Пелената от облаци гъсти покрива и слънцето и синият безкрай . Това не е лошо , пак е красиво- нали сивото се ражда дъжда .