Забелязах, че последните месеци се усмихвам повече. Черният цвят го забравих. В момента вървя по пътечката на сивата гама. Още розовото ми е твърде далеч, но както карловци казват "Когато зеленото стигне до върха на Стария балкан, тогава се бере гюла". И аз така - май вече съм стигнала до цвят пепел от рози :)
Последното, с което се захванах е вълната- истинската овча вълна. Оказа се, че на българския пазар качествена и натурална вълнена прежда няма. От месеци не мога да заспя от тази мисъл- искам ателие за преработка и багрене на вълна с естествени багрила. И на тази тема доста четох и на теория съм подготвена. Сега ми трябват само чепкало за вълна, дарак и чекрък, и доста опити разбира се. А ако се намира и някой желаещ да ми покаже - с удоволствие бих се запознала с него.
Био земеделските ми опити продължават стремглаво един след друг, просто в момента са в лек застой поради климатичните обстоятелства в Горнотракийската низина. Още мъничко и пак се започва с разсадите за домати, краставици и пипер. Тази година съм решила да си произведа сама и разсад за праз и червен лук. Не си мислете, че дворът е празен - има още доста пресни зелечуци, а други бавно,но славно израстват в защитените си жилища. Имаме си свежи лук и чесън, доста марулки, моркови и репички. Спанакът наедрява, а няколко зелки все още запълват пространството между двата тунела.
Резултатът от първата ми истинска и пълноценна земеделска година е доста добър. Всички казват, че 2014 е била лоша година, но за мен беше добра- все пак нямам база за сравнение.
Колкото и да е странно, чувствам се уютно близо до земята. Някак ми е спокойно и романтично.
Е, сега продължавам да търся "Революцията на една сламка", после най-вероятно и бали със слама. :) Още малко ми трябва, за да стана истински био земеделски производител. Моля, помогнете ми! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар