06.03.2014
Зеленчуците - другото ми голямо увлечение довело ме до тук - в това китно българско село . Интересно е сам да отглеждаш храната си ( поне за мен ) . За тунелчето с марулите ви разказвам доста често , но те са моята гордост - стават все по-големи ( ако ги оставим да пораснат ). За да използваме максимално мястото , защитено от вятър и студ , насадихме и малко балучка помежду им .
Балучка - и аз научих тази дума съвсем наскоро . Това е лук , по-едър от арпаджик , но много по-дребен от този за консумация . Предназначен е за засаждане за зелени растения . Обяснението пак е сложно , но терминологията в селското стопанство все още ми куца .
Не само марулите обичат да са защитени от атмосферните несгоди . Често си имат гости - котараците също обичат да са на топло . Знае ли се , може и ракия да си пийват с тази крехка зелена салата .
Доста неща сме засели вече на открито . Ще ви покажа само онази част , която се е показала над земята . Тези дни времето е влажно и топло , така че съвсем скоро ще покажа как изглеждат и други зеленчукови култури , месеци преди да се появят по пазарите и щандовете в магазина .
Започвам с репичките . Тях ги чакам с нетърпение .
Още разсад за марули .
Копър .
Спанак .
Ягодите правят някакви несполучливи опити за цъфтеж .
Чесън за глави ( така казват на село ) .
И без плевели не може - в моя речник това е Великденче , а според науката - червена мъртва коприва .
18.03.2014
Продължавам своя зеленчуков мартенски разказ . Сигурна съм , че никой не се вълнува от поникващия ми грах или вече приличащият на спанак спанак . Но все пак аз тук пиша за удоволствие . Това е моят малък дневник с разкази и снимки . Когато се върна след време тук , ще се убедя колко много труд съм положила , с какво съм се преборила и какво съм постигнала.
За сега зеленчуците засадени на открито изглеждат прекрасно . Спанакът вече прилича на такъв . Надявам се да не ми се налага вече да обяснявам , че това не е трева и не ме мързи да я оскубя .
Голяма част от репичките вече имат по две същински листа .
Грахът се е показал навсякъде .
Радвам се като малко дете ! Грехота е да не го правя - та нали това са плодовете на моя труд , нали това е част от моята мечта .Остана още малко и наистина ще се почувствам свободна , ще правя това , което диктува сърцето ми . А за разсадите ще разкажа утре.
19.03.2014
Няма как един селски двор да мине без марули за Великден , без домати и краставици през лятото . Много преди зеленчуците да стигнат до пазара , започва грижата за тях . Когато казвам , че зад всеки един домат стои по една година труд , всеки ми се смее . Но истината е такава . С разсадите започнахме преди около две седмици и първите резултати вече са на лице . Ще започна с тиквичките , тъй като те първи ще се доберат до нашата трапеза .
След като се появят по две същински листа ще ги засадим на постоянното им място . За да се сдобием по-рано с реколта до средата на април ще ги отглеждаме под тунел .
Краставиците - най-вероятно те ще са следващи по ред . Изглеждат доста свежи . Започнало е и развитието на първото им същинско листо . След като развият по две достатъчно добри , ще ги пикирам ( посадя по едно растение ) в кофички . Към средата на април и те ще излязат на открито .
За разсад сме използвали семена само от Гергана и Късоплодна , а корнишоните ще сеем директно навън .
Домати . Любимата ми тема . При тях е доста спорно количеството на грижите , които се полагат за да се получи качествен разсад . Миналото лято се бяхме наводнили с едни жълти домати тип "чери ". След като приключи доматената вълна , на мястото им засадихме марулите . И хоп ! Изненада ! Сдобихме се с разсад , а селският дневник с нова поговорка "Жълто чери не се губи!" . За всеобщо учудване те се развиват прекрасно . Дори имат и двойка същински листа . Предполагам , че до седмица ще ги пикирам навън под тунел .
Другите домати , които за сега са на прозореца в кухнята са Рила . Плодовете му ( доматите ) са със среден размер . Сортът е подходящ за ранно и средно ранно плододаване . Това ще рече , че този вид е по-устойчив на ниските температури през пролетните утрини . Става по-бързо , защото плодът не е много едър и по-рано започва зреенето му. За сега са само на семедели .
Имам и още един вид чери домати - кръгли , червени на цвят , но при тях още няма развитие .
Мисля , че точно сега е моментът да разясня част от думите , които използвам често в обясненията си . Те се учат в часовете по биология в шести клас , а за хибридите и техните гени - в десети .
Що е то семедел ( семедели ) ? Това са първите листенца на всяко едно растение . Те са скрити в самото семенце ( семенната обвивка ) , а между тях е разположен зародишът . Сложно е , но всъщност не е . Всеки от нас често готви фасул . За по-лесното му увиране го киснем за няколко часа във вода . Загледайте се в някое от разпукалите се зърна . Ето това е ! Онези двете половинки са семеделите , а малката "запетайка" - зародишът .
Растенията биват два вида - голосеменни и покритосеменни . За първите не ме разпитвайте . Там съм много боса , но за вторите ... същински експерт . Покритосеменните растения се делят на две групи - с един и с два семедела . Най - много обичах домашните по биология . Толкова много се влюбих в момента с кофичките , влажният памук и семената , че ми остана тръпката за цял живот . Повечето от съучениците ми залагаха бобчета и лещи , но аз като по-хитра - овес, просо , канарено семе . Имах ги в изобилие - с тях хранех папагала си . Разликата при поникването между двата вида е огромна - при едносемеделните първо се появява коренчето , а след това едно листо - тъмно и удебелено .В средата му има нещо като водовъртеж и от него започват да излизат едно по едно и останалите листа - по-светли и крехки . Едносемеделни са предимно житните растения .
Тези , които ви показвам тук са двусемеделни . Всяко едно растение започва началото си с коренче . Скоро след това се появява и първата двойка листа - тази , която е била скрита под семенната обвивка . Те отново са удебелени и по-тъмни от следващите листа . След като се развият останалите пет-шест растението се освобождава от тях .
Интересно е да надникнеш в зараждането на животът от семе . Поне на мен ми е интересно . Често се замислям за часовете в училище . Защо не представят материала по по-атрактивен начин ? Като едно малко чудо , което се случва всеки ден пред очите ни , а ние дори не подозираме за него . Чак след като завърших осъзнах колко проста наука е биологията . Проста , защото обяснява простичките неща , случките от ежедневието ни , от заобикалящата ни природа .
Няма коментари:
Публикуване на коментар