МАРТ

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев 

04.03.2014

Март започна с много цвят и кротък пролетен дъждец . Какво по-хубаво от това ? Дъждът е спасение , дъждът е лечение , дъждът е силата на земята . Малките водни капчици и нежните слънчеви лъчи карат растенията в нашите градини да израснат високи и силни . Радвам се на това малко чудо , което в ежедневието си не забелязваме . Защо ? За къде толкова бързаме ? Аз се спрях и това ме прави щастлива . Замислих се колко малки чудеса съм пропуснала , бързайки за нищо и никъде . Март - месецът на новия живот , на резките промени и на новите надежди. 

Радвам се всеки ден на малката си градинка , а тя става все по-цветна , по - ароматна , по - жива . Първият ми нарцис разцъфтя . Наведох се , вдъхнах нежния му аромат , а съседът весело подвикна - " Мирише ли ?" . 

Засмях се ! Та нали той ми ги даде . Естествено ! Миришат страхотно ! И пак в същия закачлив дух продължи : " Ех , Радостина , Как ще те лекуваме ? Ти си си направо болна за цветя ! " . Да болна съм си ! Ето ги и неговите нарциси . Четири огромни лехи . 

В този дух , ако продължа , болния е той . Един друг мой познат казваше нещо подобно - " Цветарството е краста - захванеш ли се , отърване няма ! " . Прав е . Събуждам се с мисълта за градината си и заспивам пак с нея . 

Вчера попаднах на една ужасяваща за мен гледка - умиращи иглики . За техен късмет цената им беше толкова ниска , че успях да взема всички . Тъй като кората беше десятка , а саксиите - девет , спасих и едно карамфилче . Философията по първа помощ за цветя не беше голяма . Имах малко вода в колата и ги полях . След няколко часов престой в нея , се прибрах на село и ги оставих на двора под дъжда . За броени минути те започнаха да възвръщат свежестта си . След сутрешното почистване на повехналите цветове и листа сега изглеждат невероятно . Благодарение на тях тези дни ще се сдобия с така мечтаната игликина пътечка в двора . 

Ето ги и по отделно в близък план .

Невероятни са ! Имат и много неотворени пъпки . Представям си как ще изглеждат след месец! Приказка ! Малката ми градинка се заформя като една вълшебна приказка , която съществуваше само в мечтите ми . Сега вече е реалност . 

Няколко дни преди това се сдобих с още три - две в слънчево жълто и една в лилаво . 

Тези , които настаних в градината през февруари също се чувстват прекрасно . 

А най-ранобудната от пловдивската групичка продължава да се разкрасява . 

Мартенската тема си стана направо игликина . Спирам до тук с тях и започвам да ви разказвам за останалите екземпляри в моя цветен рай .

05.03.2014

Моята баба имаше в двора си ида бяла роза . В спомените ми тя остана невероятно красива и нежна в своята снежна премяна . Когато се преместих на село започнах да си мечтая и аз за една . Дойде моментът - вече си имам моята "Бяла Нощ " . Милата , задушаваше се в полиетиленовия плик и се молеше за глътка вода . Веднага организирах спасителна асция и за нея . Първо престоя цяла нощ в купичка с вода . На сутринта я настаних между двете червени . Мекото и влажно пролетно време ще и се отрази прекрасно . 

Бабините зюмбюлчета вече отварят ароматните си сини цветчета . Цветчетата са доста дребни , защото почвата в онази градинка не беше никак добра за отглеждането на каквото и да било . Тук ще им е добре , ще заякнат , ще налеят луковици и догодина ще ме зашеметят с красотата си. Като казват по-опитните - градина се прави за десет години . Аз съм към края на първата . Имам още много за учене ( и за копане ) .

06.03.2014

Градските ми цветя бяха много . Преди да се пренесем окончателно тук , на село , цял месец кръжахме над двете ни " вкъщи - та " . И на всяка една обиколка грижливо подреждах по някоя саксийка в колата . Тези зюмбюли си ги отглеждам от години в саксия . Всеки си има история и дата , от която сме заедно . Тъй като вече си имах градинка , реших да спра да ги ограничавам - оставих ги да си живеят на воля , на челно място в градинката ми . 

Моята баба ( тази , на която съм кръстена ) е специалистка в отглеждането на Туи . По коледните празници прави една дълга разходка из града и си събира " шишарки " . Не знам точно как , но вади семената им и ги държи 40 дни във вода , като ежедневно я сменя . После засажда семената в саксии и започва голямото чакане . Когато дойде за първи път на гости на село , ми донесе няколко саксии собствен разсад и две двугодишни растения . Всички те презимуваха успешно . Това са миналогодишните семеначета . 

Оказа се , че луковичките нарцис , които ми даде съседката Пена са по- различни . Цветовете са кичести . Ако са и разноцветни .... Мечти ! Ето го и най-подранилия представител . 

Мечтаната игликита пътека е вече факт , но нейна жертва стана една огромна детелина и няколко по-малки . Сега остава само да разцъфтят и презимувалите на открито . Тогава магията ще е пълна - пъстрите цветчета , наредени едно до друго , като броеница ! 

Имам си и едно много любимо мое пролетно растение - скъп подарък от Петя . В моето съзнание то носи името Бала Рада , а в дебелите книги е орнитогалум умбелатум ( Ornithogalum umbelatum ) .

Така изглежда като цяло картинката с днешна дата . 

10.03.2014

Зимата обича да се завръща по никое време . Тази година също не пропусна да се разпише . След тихият пролетен дъжд последва белият мартенски сняг . 

Той безжалостно покриваше току -що разцъфтелите цветя и напъпилите овошки .

А когато падна нощта всичко вече спеше в новото си бяло одеяло .

Както казват хората - всяко чудо за три дни . А това беше само за ден . 

17.03.2014

Месец март е пълен с изненади - всеки ден е коренно различен от предишния . Дъжд , сняг , слънце , а сега и вятър . Буйните му пориви помитат всичко по пътя си , прекършва стеблата на крехките пролетни цветя , брули нацъфтелите овошки , кърши клоните им . 

Още в събота бадемът започна да се окичва с розово-белите си цветчета , които ярко контрастират на дълбокото синьо небе . А уханието , което се носи около него е вълшебно . Всичко ухае ! Топлият пролетен въздух събира в себе си ароматите на хиляди цветчета , знайни и незнайни и ме опиянява .  Всичко се променя за минути - върбите вече люлеят зелените си коси , овошките разтварят нежните си цветчета и малките си зелени листенца . Цветята цъфтят , тревите цъфтят ! Птичите песни огласят студените пролетни сутрини , окъпани в свежа роса . Плелите започват на ново да пълнят кошерите със сладък мед , пеперудите лудуват между клонките ... Пролет ! Само една дума , а какво вълнение предизвиква , лавина от чувства , емоции ... живот ! 

Това е сезонът , който очаквах толкова дълго - сезонът на свободата , на новото начало , на новия живот , на новите възможности . Много дълго я чаках тази пролет . Моята пролет ! С години мечтаех за нея , а ето я . Вече е тук ! Щастлива съм . На прага на моето ново начало ще напредвам със сигурни стъпки , бавни и спокойни . С гордост и с уважение ще обработвам земята . Ще дам най-доброто от себе си , и тя също ще го направи сигурна съм .

Цветната приказка вече започна . Сивата пръст се порива с разноцветен килим .Слънцето прави своето чудо - аз вече съм друга . Усмихвам се , наслаждавам се на всеки миг , на всеки лъч , на всяка капчица вода . Дори и на буйните пориви на северняка . 

Игликите ми презимуваха успешно . И аз като тях започвам да се раздавам на света . 

 Нарцисите се бяха срили дълбоко - първо в неугледните луковици , а после в черната земя . И душата ми се беше скрила , някъде там , надълбоко . Между бетонните стени на големия град . Криеше се от лошите думи , обидите и подигравките . Тя трудно понасяше лицемерието и егоизма , безвъзвратните загуби и нечестните битки . Реши да заспи . Този сън продължи дълго , дори прекалено . Вече я събудих . Няма да и позволя да се предава пред трудностите . Ще и помагам , ще я насърчавам да търси своето място , където ще се чувства комфортно , където няма да се страхува . Може би това място е тук , а може би другаде . Само времето ще покаже . 

Дълго съзерцавах сините бабини зюмбюли . Те ми дават спокойствие и топлина . Връщат ме назад , в детството , когато страхът беше непознато чувство . Тогава бях просто дете и очаквах с нетърпение да ми направят закуската . През онези дни игрите бяха безкрайни , а слънцето го изпращахме от покрива на съседския гараж .

Странен е този мартенски разказ - посветен е на спомени , на чувства , мечти . 

Нали уж бяха прогонени ? Останали са ! Макар и дълбоко скрити , те пак се появиха където и когато най-малко ги очаквах - в едно непознато село , в една чужда къща , в едно безпощадно време .

20.03.2014

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!

Според синоптиците тя настъпва точно днес . Толкова се е засилила към нас , че от бързане направо преминава като бурен вятър над градове и села . Превива стъблата на цветята и изсушава всичко по пътя си .

Може би е излишно да пиша колко много се е променило всичко около мен . Ще ви покажа само вчерашните ми снимки . 

Моята градинка никога няма да стане като тази от списанията , по простата причина че тя е функционална . Със сигурност още дълго време камиони , мотори и велосипеди ще паркират в зелените площи . Свежата зелена трева не е само за украса , а място за игри и отмора .

Няма нищо по-съживяващо от това да се разхождам боса по тревата . Обичам и да се излегна върху нея и да усещам как галят кожата ми нежните зелени стъбълца и жарките слънчеви лъчи . Не само аз съм фен на тревните спа процедури . Има и други .

Из между зелените стръкове плахо подават очички и няколко бели зюмбюлчета , разлистващите се храсти на касиса и малините .

А за разкош , над цялата тази зеленина е разперил като чадър клоните си , разцъфтелият съседски бадем .

Щом стигнах до бадема , не мога да не надникна и в двора на дядо Митко . Нарцисите му са като едно жълто море , а на отрещния му бряг се белеят няколко сливи . 

В моята градинка разцъфтя и още един вид нарцис , а теменужките стават все по окичени . 

31.03.2014

Последните мартенски минути изчезват като капки пролетна роса , погалена от жаркото слънце . Времето за разкази изтече , за това ще съм само на снимки . 

Лалетата - тези толкова важни цветя . Около тях се върти не един живот . Тема са на множество разговори между хора , които вече ги няма , и хора , които са тук . Няма ги вече онези червени лалета . Пожарът приключи . Изпепели всичко освен спомените за една тайна градина - градината на щастливото детство . 

И аз си имам лалета , но моите са други - в друг цвят , с друга история ...

Парадът на нарцисите вече приключва , но на егоизма - не ! Всеки е вдигнал гордо глава към заветния хълм и мачка по пътя си . С празна усмивка по устните си и излишна любезност . 

Има още много мартенски истории , но ще ги разкажа през април .