четвъртък, 30 януари 2014 г.

НОВОДОМЦИ

Мечтите са мечти , точно защото са трудни за сбъдване . Понякога толкова дълго се борим за някоя мечта , че когато я материализираме сме забравили истинската и стойност - да ни радва.
Едно от нещата , с което ще запомня студентските си години е купето във влака . Прекарвах по шест дълги часа в преходите си между Пловдив и Варна . Понякога беше топло , понякога жегата ни убиваше , а друг път имахме възможност да се порадваме на пухкавия снежец в купето ни . 
В онези дълги часове надзъртах с огромно любопитство из киприте селски дворчета - красивите цветя , разхождащите се животни , пушещите коминчета и грейналите прозорци . 
Мечтаех си ! Мечтаех си и аз за такова спокойствие , за глътка свеж въздух , за слънцето , за безвремието ...
Мечтите се сбъдвали ! Да , и моята се сбъдна ! 
Всеки път , когато пътувах с влака , минавах през селото , в което сега живея . А къщата ни - тя е само на трийсетина метра от линията . Съдба ! Всеки път когато минава влака си мисля - дали пътниците се радват на градинката ми така , както аз преди години се радвах на чуждите ?
Това никога няма да го узная . 
Вече си има цветя , имам си и още нещо ! 

Кокошки ! На къде без тях ! Представям ви Мини и Дейзи ( не съм ги кръщавала аз ) .
Те изпълниха двора ни с живот , накараха ни да стоим с часове пред прозореца , да събираме обелките на ябълките ... и вече няма да изхвърляме плевелите в боклука ! Общо взето затворихме цикъла - не изхвърляме никаква храна , всичко се изяжда ! 
Само две кокошки - малко е скучно . Нека вземем още 5 . 














А кой ще въдворява ред в птичия двор ? Кукуи разбира се ( така се казва нашето петле )!

Дори и в студените дни компютърът вече не е на мода - кокошките са по-забавни . Ходим да им носим водичка , храничка или само за да им се порадваме . Колко било лесно да направиш три деца щастливи - едното е на две и половина , а другите на доста повече . Изглежда децата в сърцата ни все още тичат боси по тревата , цапат в дъждовните локви и се чудят каква пакост да направят . 
Мечтите се сбъдват - бавно и постепенно , крачка след крачка , война след война . Хубаво е , когато се оглеждаш да виждаш сбъднатите си желания , колкото и дребни да са те . А най-важното е да не забравяме да мечтаем . 



Няма коментари:

Публикуване на коментар